Рождество... по действителен случай

Михаил Стефанов, 26.12.2006

Около Рождество добрите новини започват да валят – телевизиите търсят добри новини, вестниците разказват истории за героични контрольори от градския транспорт, спасили катеричка от гладна смърт. А в Германия и Австрия забранили дядо Коледа – бил продукт на Кока Кола и отклонявал хората от истинското рождествено послание.

И ние в Евангелски вестник, да не паднем по-долу, решихме да вземем да потърсим и ние добрата новина. И се започна едно - тук добра новина, там добра новина; дърво и камък обърнахме, няма!. Но той народът е казал: С упоритост всичко се постига – та и ние така, упорито се оглеждахме и накрая се увенчахме с успех, и то голям – хем добра новина намерихме, хем итнересна история (ще напълним страниците), хем и снимчици има (за цвят).

И така, годината е 1914, мястото: Франция. В разгара на Първата световна война и в навечерието на Бъдни вечер край френско село са се окопали три роти – френска, шотландска и немска. През временното затишие войниците се подготвят да посрещнат Рождество, немците подготвени с украсени елхички, французите с коняк и шампанско, а шотландците – прегърнали любимите си гайди.

Когато обаче гайдите засвирват, един велик германски тенор, мобилизиран в окопите, взима мъничка елха в ръцете си и излиза от укритието си, за да запее „Тиха нощ”. След него излизат и тримата офицери, за да сключат временно примирие – за Бъдни вечер. А след тях излизат и войниците – за да празнуват заедно.

Шотланският католически свещеник, доброволно записал се в армията, за да бъде с хората от своето паство, събира всички на рождествена служба пред груб метален кръст и води всички в молитва – молитва, думите на която всеки и от трите лагера знае – така са се молили от деца. И всички заедно завършват с амин. И после разбират, че всъщност техните врагове са техни братя...

Препоръчвам ви да гледате този филм (а, да, това е филм, казва се Joyeux Noel, излезе през 2005 г.) – ще разтърси представите ви за войната, за мира и дори за вярата. Защото когато накрая на филма шотландския свещеник се среща с един епископ, е обвинен, че е предател и че не ходи в Божия път. На което той отговаря: „Кой е Божият път? На това Рождество аз отслужих най-великата служба в живота си!” И докато слуша как епископът говори на новобранците, че за тях е свещен дълг да убиват германци, че те са Божието оръжие за наказание над неверниците, сваля дървеното кръстче от врата си, окачва го на един пирон и си тръгва, отказвайки се не от Христос, а от пътя на омразата и на онези, които само на дела наричат себе си християни.

И понеже наистина идва Рождество, няма да си позволя да правя аналогии с нашето ежедневие и призивите за свещена война срещу определени хора и държави, нито между речта на онзи епископ и речите на президенти от велики световни сили. Вместо това ще ви препоръчам Joyeux Noel – подарете си го за Рождество и си припомнете думите на нашия Спасител: „Няма по-голяма любов от това да даде човек живота си за приятелите си. Обичайте се един друг както и Аз ви възлюбих!”

И ако сега ви иде да ми кажете: Е, това ли ви е добрата новина в Евангелски вестник – сълзлив коледен филм?, ще ви кажа само едно:

Добрата новина е всъщност, че филмът е по действителен случай!

« назад