Пианото на Бог

Михаил Стефанов, 11.12.2006

Винаги ме питат: „Коя е любимата ти книга, песен, група или сайт?” Не зная как да отговарям на този въпрос – толкова са много книгите, песните и сайтовете, които харесвам. Когато обаче ме попитат кой е любимият ми филм, веднага си признавам –

 „Легенда за пианиста” на Джузепе Торнаторе

И понеже наистина ми е най-любимият филм на света, както децата обичат да казват, с него искам да започна моето търсене на Бога в съвременното кино.

Преди това искам да направя следната уговорка: тъй като ще търся Бог, няма да следвам хронология и известни имена – ще говоря за филмите, които са ме докоснали и са ме накарали да се замисля, в които съм видял частица от Небето. Все още обмислям дали има смисъл да говоря и за онези, в които съм открил частица от ада... Но едва ли ще го направя, защото според този принцип ще трябва да пиша за 9 от всеки 10 филма... Адът е навсякъде в киното! Затова е по-добре да говорим за Небето...

И така, настанете се удобно, грабнете купата с пуканки, изгасете лампите и се потопете в разказа на виртуозния тромпетист Макс Туни...

Добре дошли на борда на „Вирджиниън”, един от най-големите презокеански кораби в началото на миналия век, където огнярят Дани Буудман намира изоставено новородено момченце. Малко след като го прибира при себе си (в сърцето на кораба) и му дава името Дани Буудман Т. Д. Лемонс 1900, огнярят умира, а момченцето...

Аз защо ви разказвам филма?! Той трябва да се гледа. Но накратко – един виртуозен пианист се ражда и прекарва целия си живот на кораб. И там, вдъхновяван от морето, а после и от любовта, прави музика, която кара хората да плачат, да се смеят, да танцуват, да забравят всичките си тревоги и за момент да потънат в безкрайния океан на музиката...

През целия си живот пианистът не слиза на брега. Само веднъж опитва, но не успява. А накрая на филма разказва защо:

„Когато застанах на мостика, видях града. Той беше безкраен – толкова много улици, толкова много посоки. Как избираш една, в която да тръгнеш? Как избираш една жена, която да обичаш, едно място, което да наречеш свой дом?

Моето пиано има 88 клавиша. И в тях аз съм безкраен. Но това, което видях в онзи ден, това е пиано с безброй клавиши – там аз съм изгубен. Това е пианото на Бог.”

Бог свири на пиано? Разбира се! Всеки ден, и то на безброй клавиши. И създава музика, която едва ли някога ще доловим изцяло. Но прекрасното е, че от време на време чуваме по някоя божествена мелодия – някой се усмихва, някой обича, някой свири...

Или просто гледаме отново любимия си филм. За да се научим да свирим... със сърцата си.

« назад