Изкуството днес

Майя Райчева, 17.08.2006

Думата „изкуство” е свързана с определението „изкусен” – някой, който прави изкуство; талантлив; способен да извърши фини неща с ръцете си; вдъхновен от нещо или от някого; пълен с Духа на Бога. Такъв е Веселеил от Стария завет, за да извърши поръчаното от Бог художествено оформление на скинията.

Наблюдавайки живота, виждаме двете страни на изкуството – творческата искра, креативността, идваща от Бога, и конкретната работа, която може да има двама поръчители – Създателя и бащата на лъжата.

Коренно противоположните произведения на изкуството, носещи два съвсем различни духа, са резултат от избора на поръчителя. Много е важно, като си получил дарбата, след това какво проявяваш чрез нея като център на твоето творчество. Никой познавач на изкуството няма да отрече замаха, дарбата и изяществото в работата на художници нехристияни. Това, което обърква, отблъсква или плаши наблюдателя, е какво стои в центъра на произведението. Точно там се вижда на кой бог е поднесена почитта и кой е направил поръчката.

Дяволът винаги разфокусира, измества центъра към себе си и към делата на плътта – поклонение пред творенията, акцентиране върху безумието, безнадежността, алиенацията, аутодафето, тоталната липса на ценности, пълното объркване на стандарти и приоритети, отричане стойността на живота, игнориране на Създателя като източник на творческата способност.

Изкуството не е без адресат

Течението „изкуство заради самото изкуство” отдавна звучи немотивирано и безсмислено. Изкуството е откликът на човека към Този, Който го е повикал на това поле. За творците, непознаващи или непризнаващи Господ Исус Христос, този отклик прилича на това, когато баща ти ти казва „здравей”, а ти се обръщаш на другата страна и отвръщаш с поздрав на някой надгробен паметник; на някого или нещо, с което нямаш никаква връзка. Тогава приличаш на сляп и глух човек, защото нито разпознаваш гласа, нито виждаш източника.

Изкуството има адресат. То демонстрира, учи, акцентира; разкрива мотива, чувството, състоянието на артиста; стимулира откривателското мислене на зрителя; носи послание; събужда заспалите умове. Ако артистът е индеферентен към публиката или още по-лошо – носи нихилистично кредо или мизантропски настроения, напълно е неинформиран за първоизточника на творческия заряд в себе си, виждаме това, което се вижда по европейските галерии за изкуство. Ако са инсталации, ще са напълно дехуманизирани – мъртви обекти без реална идейност или виртуално изкривени образи на голо тяло, повтарящи се всяка секунда... до края на експозицията. Ако е живопис, ще се види омраза към света; работа с „кални” цветове; липса на хармония или ритъм в композицията; очевадна липса на желание за контакт със зрителя; алиенация.

В работата на други, нескриващи идеите си, могат да се видят части от торсове, осъществяващи хомосексуални актове или актове с животни, в други – нараняване на половите органи или изяждането им от големи животни.

Няма нужда да съществува Фройд, за да се разпознаят съответните обсебвания

Това са невинните, несъзнателни творби, но не може да не се забележи, когато авторите напълно са осъзнавали какво целят с изкуството си. Този тип обикновено работи в медиите с широк тираж и разпространение. Там открито и нахално се провокира сексуална разпуснатост, възбуждане, плътско прелъстяване на непълнолетни, насилие; демонстрира се обезличаване на достойнството на човешката личност; разрушават се или се размиват границите, положени в моралните и естетическите категории; представя се доброто като зло и злото като добро; манипулира се общественото мнение; поднася се невярна информация с цел подвеждане; налага се деструктивно възпитание на подрастващите; пробутват се расистки или сексуални нагласи. (Преди малко в албума на съвременни испански автори видях картината „Жена и цвете”, която изобразява женска вагина и до нея цветето росианка – хищно насекомоядно растение. Каква ли е идеята на автора?!)

Тъй като живеем в глобално село, в което състоянието на съвременното изкуство се наблюдава навсякъде, това ни засяга. То става част от живота, който ни заобикаля.

„Боже, колко мъка има по този свят!” – вика героят от българския разказ. „Пази, Боже, пази, Боже!” – викам аз.

А текстът беше за изкуството и красотата ...

Укрепете вдъхновени ръце и сърца, братя и сестри в попрището, и работете, за да се изявява Царството! Защото Този, Който е в нас, е по-силен от този, който е в света!

« назад