Моля се картините ми да променят атмосферата!

ЕВ, 02.06.2006

Елена Перфанова е завършила Художествената гимназия в София. След това продължава в Художествената академия със специалност „Графика”. През 2004 г. се дипломира като магистър по графика. Около 2 години работи на свободна практика, като дава картини за галерии и така се опитва да продава в България. Публикувала е творби в интернет. Рисува за хотели, за домове. В момента работи във филмова студия, в дизайнерски отдел за специални ефекти. Рисува типажни неща, които са необходими за филми.
Елена обича да съчетава реални изображения в нереална среда. Според нея това предизвиква човека да мисли и сам да си завърши картината. Така тя става негова. Чрез абстрактна връзка помежду си реалните елементи в картината придобиват абстрактно звучене.
Елена е категорична в убежденията си и разчита на Бога за всяка картина.


Как един човек на изкуството може да се опази и да живее според ценностите на Бог? Това не е ли рамка?

За мен да останеш в ценността на Бог не е рамка, а свобода. Когато осъзнаеш това, атмосферата около теб се променя невероятно много. Когато не правиш компромис, Бог действа в обкръжението ти. Ти си дете на Бог, затова царуваш заедно с Него и нещата около теб се променят.



Как тогава успяваш да оцелееш?

Днес се продава голотата…
Продава се не само голото, то не е модерно вече. Модерна е порнографията. Когато картината има по-силно порнографско излъчване, тя е по-продаваема. Но въпреки това виждам, че всеки човек цени истинското нещо.

Естетика ли е голото тяло?

Аз искам да изразявам чистотата на Бог, Неговата святост! Има хора, които ще гледат ролята професионално, но други ще наблюдават голото тяло. Докато учех, имахме постановки в картините, които са голо тяло. За да се научи, художникът трябва да го нарисува, но аз не мога да рисувам еротични картини и да ги предлагам за продажба. За купувача те ще пораждат определени желания.

Какво усещаш, когато рисуваш? Какво се случва вътре в теб?

Различно е. Един художник може да усеща много неща. Преди не обръщах голямо внимание на това. Мислех, че щом имаш талант, можеш да рисуваш във всяко състояние на душата си. В последно време започнах да се замислям върху тези неща, понеже знам силата на продукта, направен от ръцете на художник. Човек преминава през различни периоди в живота си.
Докато рисуваш, Той надделява над моментните ти чувства. Когато рисувам, аз постоянно разсъждавам. Дори не си позволявам да слушам музика, чийто текст може да предизвика неподходяща реакция в мен. Като повечето художници и аз слушам музика, когато рисувам. Не че тя ме вдъхновява, но създава атмосфера. Докато рисуваш, ти не можеш да стоиш в изолация, в самота. Музиката създава климат около теб. Понякога е възможно художникът да рисува едно нещо, а да мисли за друго. Това е процес, който се изобразява в него. Когато рисуваш картина по определена тема, ти тръгваш отнякъде. Не е задължително да имаш крайния резултат, понякога ти трябват само първите крачки – да стъпиш, да продължиш, да имаш светлина на краката си. Често пъти знаеш крайната цел, но изпитваш удоволствие в процеса, когато виждаш, че нещо се случва. По пътя „нещото” може и да се провали, но ти го поправяш. Когато нещо се случва, после се разваля, а след това се променя, Бог те учи на постоянство, учи те да продължаваш и да не се отказваш.

Винаги ли можеш да рисуваш?

Има моменти, в които не ти се рисува, нуждаеш се от почивка. Рисуването не е механично. То е всичко в теб – и душа, и тяло... абсолютно всичко. Понякога се изчерпваш и имаш нужда от нови идеи. Изморяваш се дори и физически. Изпадаш в нещо като апатия.

В такива моменти някои чакат „музата”. Ти как се справяш?

Реално муза не съществува, въпреки че често се казва: „Чакам музата да дойде” или „Имам нужда от муза, за да рисувам”. Хората на изкуството мислят, че се вдъхновяват от муза. Аз съм убедена, че след като ти си дете на Бог, Той е твоето вдъхновение. Можеш да се вдъхновиш от различни процеси, в които Бог те въвежда. Ако тялото ти не е добре или се случва нещо вътре в теб, понякога трябва да заповядаш на душата си да се радва и да се покори на това, което Бог желае. Той иска да преминеш през ситуацията. Няма нужда да чакаш някаква муза. Понякога имаш откровение и си казваш: „Трябва да изобразя това нещо!” Виждаш картината, която не те оставя, и знаеш, че Бог е Този, Който не те оставя. Сигурен си, че трябва да направиш картината, и я правиш.

Имаш ли любими картини?

Да, имам. Това са картините, при които съм имала цел и съм успяла да я постигна в процеса на работата си. Дори да не са много впечатляващи за другите хора, за мен те са успехи, защото нещо се е случило.

А в момента какво рисуваш?

Картина, наречена „Конете”. Наскоро завърших една голяма картина, която се казва „Между небето и земята”.

Твоите преподаватели знаят ли идеите на картините ти?

Някои от тях се замислят, други казват, че нищо не разбират.

Кой е основният проблем на художника?

Изолацията. Един художник може да рисува сам цял живот, сякаш не се нуждае от другите. Когато един художник не е разбран от другите, той се изолира. Ако има някои, които го разбират, се затваря само в техния кръг. Най-често художникът има негативно мнение за другите, считайки себе си за най-велик. Другата крайност е, когато се чувства смачкан. Това са невероятни противоположности.

Ако трябва да нарисуваш картина за нашия век, какви елементи би съдържала тя?

Сигурно ще бъде нещо противоречиво – бяло, сиво (израз на смесицата от вярата в Бог и собствените представи на човека), черно. Картината ще изобразява двете крайности, между които няма да има връзка. Господ или ще бъде изцяло Цар на живота ти, или не. Няма средно положение.

« назад