Улови звука на небето

ЕВ, 26.05.2006

На 26 и 27 май в зала 3 на НДК ще се проведе конференция за изкуства и креативност. В петък започва от 18:30, а в събота сутринта – от 9:30. Тя ще приключи с концерт на 27-и вечерта. В проекта са ангажирани около 60-70 човека.Конференцията не е само за хора, които се занимават с изкуство, но и за цялото Тяло Христово.
Организаторите споделят, че усещат – Бог започва да извършва нови неща в областта на изкуството в България. Заради това различните изкуства ще имат платформа за изява.
Ако във вашата църква имате танцьори, насърчете ги да дойдат с носиите си,
със знамена, ленти и всякакви изразни средства! Ако има художници, насърчете ги да си донесат нещо за рисуване! Ще поощрим художниците да бъдат отворени и по време на хваление да изразяват поклонението си пред Бог с картини, за които Святият Дух ще ги вдъхновява. Искаме да видим всеки да се покланя на Бог с даровете, които има, извиращи от уникалната личност, която Бог му е дал.
На конференцията ще има изложба от картини на различни християни, които
са изявени художници. Също очакваме едно момиче да издаде свои поетически-алегорични творби, които да могат да са на разположение на всеки, който се интересува.

Предлагаме ви интервю с двама от организаторите на конференцията - Цветомир Генчев и Данаил Танев.

Как се появи идеята за такъв тип концерт в България?

Цветомир: Желанието ни беше да създадем атмосфера, в която хората да се отпуснат в присъствието на Бог и да бъдат докоснати от Него. Музиката е средство, което влияе най-вероятно повече от всички други начини. Една песен може да те докосне и да ти даде смисъл да продължиш напред.

Данаил: Този концерт се роди от взаимоотношения. Преди няколко години почувствахме, че време всички лидери на хваление да се обединят и независимо от различните дарби и възможности да се слеят в общо поклонение пред Бог. Един от преломните моменти за това решение беше през 2003 г. в Ловеч. Там съвсем спонтанно всички водачи на хваление се качихме на сцената и заедно се покланяхме на Бог. Тогава усетихме ново помазание. Осъзнахме, че да се съберем в единство, е много по-мощно от това, да работим самостоятелно. Бог събира във взаимоотношение хора с различни дарове и това прави нещата много по-мощни и силни.

Как можем да уловим небесния звук?

Данаил: Когато заставаме пред престола на Бог, трябва да разберем какво Той иска да Му изпеем; какво Той иска да чуе от нас. Когато Бог ни вдъхновява за това, как можем да Му се поклоним, тогава можем да отразим онова, което се случва в небето.

Цветомир: Улавянето на небесния звук е свързано с взаимоотношението ни с Бог. Колкото то е по-близко, толкова по-лесно е да уловиш звука от небето. Поклонението идва от най-вътрешните ни места. Понякога и музиката не е достатъчна да изрази онова, което преживяваме в сърцата си.

Какви са личните ви очаквания за концерта?

 Цветомир: Аз ще бъда истински благословен, ако всички, които присъстват, си тръгнат активирани да живеят за Бог и с по-широко виждане за това, което Бог прави. Искаме да помогнем на Тялото Христово в България да се придвижи още една стъпка напред и да разбере, че всеки един дар има място в църквата.

Данаил: За мен концертът ще бъде заключението на двата дни, в които ще преживеем присъствието на Бог по нов начин. Очакваме Бог да слезе между нас. Целта ни е да Му предоставим място Той да се движи.

Как тече подготовката?

Цветомир: Проектът изисква голяма жертва. Всички сме водени от любовта и от желанието да се покланяме на Бог. Ангажираният екип е около 100 души. Всеки един от тях жертва време, пари, възможности. Скоро ще отидем на репетиции в Ловеч. Светли от Ловеч идва тук, сега ние ще отидем там. Божието царство е кауза. Смисълът на каузата е тя ти дава смисъл да живееш

Концертът ще бъде краят на двудневната конференция за креативност и изкуства. Какви са основните акценти, които ще бъдат поставени с тази конференция?

Цветомир: Вярваме, че Бог е създал всички изкуства. Досега музиката е била основно застъпена в църквата. Но всички изкуства са прекрасно средство да се покланяме на Бог. Ние искаме да дадем място на Святия Дух да говори, да предизвика, да насърчи хората, да ги утеши... По време на конференцията за креативност ще има изложба на художници християни. Очакваме и издаването на една книга. Искаме всички изкуства да бъдат показани като средства за поклонение на Бог. Ще има художници, поети, танцьори. Многообразието е угодно на Бог. Искаме да дадем възможност за изразяване на различните изкуства. Това е началната ни стъпка. За в бъдеще ще мислим за нещо по-голямо. Данаил: Целта е да кажем на всички хора, които са надарени по някакъв начин, че дарбите им са от Бог и че те могат да служат на Бог с това изкуство и в църквата, и извън границите й. Те трябва да постигат най-доброто, да бъдат добри в сферата, в която са, да заемат ключови позиции в обществото и заедно с това да останат принадлежащи на Бог.

Кой беше преломният момент, в който разбрахте, че хвалението към Бог е много повече от пеене на песни?

Цветомир: Ако човек търси Бог и развива постоянно взаимоотношенията си с Него, тогава осъзнава, че музиката е едно от средствата за изразяване на поклонението към Бог. Или ще изразиш нещо, което е вътре в сърцето ти, или е просто религиозна практика. За мен поклонението никога не е било пеене на песни. Търсейки Бог, разбирам, че поклонението е отвъд това просто да направиш нещо. Аз постоянно имам преломни моменти. Всеки път когато ходя с Бог и осъзнавам величието Му, това ме съкрушава и това за мен е преломен момент – моментът, в който се съкрушавам пред Него. Така се ражда хубавата песен.

Данаил: При мен е имало значими моменти, в които Бог ме е изграждал повече в разбирането за Неговата слава. Тогава започваш да разбираш, че поклонението има много различни форми и то идва от взаимоотношението ти с Бог. Пеенето и музиката са една от тези форми, но далече не изчерпват цялостната идея за поклонение. Например поклонение е да се отнасяш добре с близките си, защото те са Божи създания. Когато почиташ тях, ти почиташ Бог. За това често казваме, че поклонението е начин на живот и то се изразява чрез различни форми.

 Можем ли да говорим за християнско изкуство в България?

 Цветомир: Когато изкуството е вдъхновено от Бог, то може да ни води към Бог. Тогава то е благословение и за хората в църквата, и за тези извън нея. Не можем да сложим рамки на един творец; не можем да кажем на художника да рисува само библейски сюжети или на певеца да изпее песен, в която непременно да се изпее името на Исус.

Данаил: Не бива да слагаме етикети, които да определят дадено нещо като християнско и нехристиянско. В момента в САЩ има разделение на музикалния пазар на християнски и светски. Това създава голяма бариера. Почти е невъзможно християните да пробият в невярващия свят. Не виждам смисъл в това. Хората не се интересуват толкова от етикетите, а от съдържанието.

Има много хора на изкуството, които напускат църквите, за да се реализират навън? Те считат, че християнските ценности ги ограничават. Какво мислите за това?

Цветомир: Длъжници сме на тези хора, защото сме им поставили определени правила, като сме им казвали: това може и това не може, вместо да ги накараме да бъдат такива, каквито са, да останат част от църквата, да носят ценностите си и да се развият адекватно. Когато хората на изкуството, които държат на ценностите си, те ще бъдат уважавани заради това. Няма да се налага те да правят компромиси, а компромисите ще бъдат направени заради тях! Неправилното отношение и забраните много бързо могат да наранят артиста и той да реши, че в църквата няма място за него.

Данаил: Когато налагаме ограничения на хората, ние не променяме сърцето, а поставяме външни рамки. Тогава хората с големи амбиции казват, че не искат да бъдат ограничавани. Има и друго нещо – хора излизат с добри намерения, но поради липса на ценност се провалят. И църквата трябва да придобие по-добро разбиране за изкуството, и хората трябва да се научат как да живеят, без да правят компромиси с ценностите си. Когато видят таланта ти, хората ще те оценят. Аз съм имал такива случаи. Бил съм канен да изпълнявам неща, които не са били според моите ценности, но съм отказвал и съм виждал, че Бог ме почита заради това и хората са правили компромиси заради мен.

« назад