Филмовият проект “Нарния” по К. С. Луис излиза преди Рождество

Весела Илиева, 12.12.2005



С издаването й през 1950–1956 г. седемтомната хроника “Нарния“ – алегория на библейската битка между Доброто и Злото – става бестселър в не една и две западни литературни класации. След падането на Берлинската стена през 1989 г. книгите на най-популярния англикански богослов и философ на 20. век, кеймбриджкия професор К. С. Луис, станаха едно от любимите произведения и в страните на бившия източен блок в Централна Европа. По популярност в жанра християнска литература “Нарния“е надмината само от евъргрийна от 17. век насам – “Пътешественикът“ на Джон Бънян, и дели второ място с “Властелинът на Пръстените“ на Толкин. До днес книгата е издадена в над 90 милиона екземпляра на 29 езика.
“Хрониките на Нарния“ обхващат седем части.
За живота на К. С. Луис Холивуд вече направи през 1993 г. номинирания за “Оскар“ филм Shadowlands – в главните роли носителят “Oскар“ сър Антъни Хопкинс и Дебра Уингър.
Роден на 29 ноември 1898 г., Клайв Стейпълс Луис преживява израстването си във вярата чрез големи изпитания и това именно дава най-силно отражение в теологията, философията и произведенията му. След смъртта на майка му дълбоко религиозният тийнейджър се превръща в агресивен атеист и скептик. Двайсет и три години по-късно обаче, вече преживял множество лични провали и успехи, намира обратно личната си вяра в Бог и влиза в историята на западното богословие и философия като апологет на Божието човеколюбие въпреки всичко.


Още през втората половина на 1990 г., когато Стивън Спилбърг направи великолепния анимационен филм за Мойсей (“Принцът на Египет“), с подчертано библейски мотиви, започнаха да се чуват гласове в християнските среди, но и в Холивуд, за филмов проект по “Нарния“ на К. С. Луис. Миналата година стана ясно, че след повече от 3 години работа подобен проект вече е действителност и се очаква първият филм да излезе през 2005 г. Вече знаем и датата на премиерата –
преди Коледа, на 8 декември, “Нарния“ тръгва по екраните.
Излизането на филма е предшествано от много добре обмислени, подходящо изработени като концепции реклами, с предварителни промоции на книгата и филма, на компютърни игри и други продукти, с рекламни кампании по всички медии, магазини и книжарници. И не на последно място – с тематизиране съдържанието на “Нарния“ в обществени дискусии.
Основен мотив е решаващата битка между зловещата Бяла вещица и армията на Аслан – лъва, чийто образ символизира Христос.
Допълнителна плоскост в сюжета се явява мотивът на Божието приятелство и защита, на които човек може да разчита винаги, стига да се реши за тях. Друга паралелна тема е необходимостта да се прави разлика между лъжата и истината, въпреки че понякога носителите на лъжата са магнетично привлекателни, а тази на истината – сурово невзрачни.
Както и в оригинала на Луис, сценаристите на филма засягат темата на личния избор в трудния житейски път на християнина. Чрез ситуациите, в които четиримата герои са поставени, в повествованието се разкриват дилемите и решенията в личния път с Бога и хората, които обичаме, както и трудният личен избор, допълнително усложнен от скептицизма и липсата на духовен или житейски опит. Така протагонистите на “Нарния“ преживяват борбата със себе си наред с тази, която имат да водят срещу силите на Злото.
Режисьор на филма е Андрю Адамсон (Оскар за „Шрек” 1 и 2). Адамсон пише и сценария заедно с носителката на “Еми“ Ан Пийкок и холивудските сценаристи Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли. Героите са пресъздадени от актьори, но голяма част от сложните фантазни образи са изградени или допълнително развити в профила на актьора с CGI анимация. Супервайзъри на екипа за специални ефекти са Дийн Райт, който изпълняваше тази функция и за “Властелинът на Пръстените“, и VFX продуцентът Ранди Стар. Екипите им са съставени от двата VFX гиганта: „Sony Imageworks” („Спадърмен 2”) и „Rhythm&Hues” (“Оскар” за „Бейб”). Те са авторите на анимациите на образа на краля на Нарния – лъва Аслан, както и на животните, сред които своето място в повествованието имат митични вълци, минотаври, циклопи, кентаври, фантастични символични фигури, зли и добри духове, мишки и бобри, лисици и коне, чиито образи сами по себе си са различни от онези, с които зрителят е свикнал дори в известни фентъзи продукции, а сложността и перфекционизмът на изграждането им станаха повод за първите прогнози за “Оскар“ още през пролетта.
Създателите на филма осъзнават с какъв проект са се заели и са наясно, че “Нарния“ има висок потенциал за титлата “Най-класическа битка на големия екран“ – не само като филмов символ на 21. век за борбата между Доброто и Злото в библейския контекст, но и съвсем прагматично – заради бюджета от 200 млн. долара, с който вече се отвори битка между крайната религиозна десница в САЩ и Холивуд. И от друга страна – битката, която се води между К. С. Луис и Дж. Роулинг, а от ноември вече не само с „Хари Потър”, но и с „Кинг Конг”, който излиза с нов римейк на екрана.
В противопоставянето между суперлъва и суперпримата – Аслан, символ на Христос в алегорията “Нарния“, срещу маймуната рушител Кинг Конг, и в конфликта между Аслан като образ на Бог – всесилен защитник и Господар на света, от една страна, и училището по окултни магии в току-що излязлата нова част на „Хари Потър” – от друга, богослови, литературни и филмови критици откриват феноменално концентриране на антагонистични символи, подходящи да изобразят тематичния конфликт и образите на носителите му както никога досега чрез киното.
Но това не означава непременно, че филмът ще спечели битката за сърцата на крайно секуларните или крайно консервативни зрители християни. Интересен е фактът, че именно тези две групи зрители на Запад критикуват филма и екипа агресивно с едни и същи аргументи, макар с различни мотиви. Подобно на творбите на Толкин, който бе приет едва след дебати все пак в почти всички християнски среди на Запад и Изток, или подобно дебатите около книгите на Роулинг, които по-рядко се толерират и често се отричат заради окултните елементи в християнски среди, така и книгите на К. С. Луис за страната Нарния също пресъздават една паралелна вселена, която породи дебати с контекста си.
Но разликата при проекта “Нарния“ е именно силният и неприкриван религиозен, библейски мотив с директни, преносни, алегорични или метафорични елементи от Новия завет. “Нарния“ не се отличава от “Хари Потър“ просто с лек привкус на религиозност за общо ползване, а е категоричен отговор на оспорваната от страна на западното християнство Дж. Роулинг. В “Нарния“ сюжетите за смъртта, възкресението, избавлението и проклятието, за адските мъки и вечен щастлив живот с Бог се противопоставят на разглеждания като омаловажен и поради това опасен окултизъм в книгите на Роулинг. От гледна точка на създателите на филма това е важно и целенасочено. Те аргументират решението си да се конфронтират умишлено с „Хари Потър” с желанието да се покаже алтернатива. А връзка между “Нарния“ и "Властелинът на Пръстените" екипът открива не само в дългогодишната интензивна кореспонденция и близкото приятелство между Толкин и Луис, но преди всичко в темите на двете произведения. Като алегориите и символите при Луис са много по-отчетливо стилизирани в контекста на християнската апологетика, отколкото при Толкин.
Разбира се, някои критици предполагат, че “Дисни” може да влезе с този проект през тайния гардероб в стаята на професора директно в задънената улица „Нарния”. Аргументите са сериозни, защото, ако студиото се опита да тушира християнските аспекти на сюжета, рискува да си навлече окончателно гнева на религиозните консервативни среди. Ако обаче се реши да ги запази и представи в целия им богословски акцент, без изрязване, това може да обрече фирмата на по-ниски приходи, коментират завършената продукция наблюдатели.
Как “Дисни” ще излезе от щекотливата ситуация, е интересен и спорен момент в дискусиите около филма тези дни в САЩ. Но по примера на “Дрийм Уъркс“ и Стивън Спилбърг при “Принцът на Египет“ и “Дисни“ издаде вече два алтернативни саундтрака към филма – един с християнска музика и друг с поп- и рокпесни на популярни американски певци, които, макар да са преди всичко светски изпълнители, са известни с конфесионална и социална ангажираност като християни. От друга страна, оптимистичен пример представлява Мел Гибсън с успеха си при “Страстите Христови” („The Passion”) – един много по-силно оспорван филм, с предричан от не един и двама мастити филмови критици и богослови финансов колапс.

« назад