Студенти от ОБФ по стъпките на апостол Павел

Емануил Петров, 06.12.2005



На едно студентско богослужение в Обединения богословски факултет нашият зам.-декан Бисер Рангелов ни даде идея да отидем на посещение на българи, живеещи в чужбина. Предложението бе за Атина, нарекохме инициативата ,,По стъпките на апостол Павел”. Имаше достатъчно желаещи да занесат Благата вест там, а и да разгледат места, за които само сме чели в Библията. Идеята влезе в ход за реализиране.
След няколко седмици на подготовка потеглихме за Атина.
Бе краят на учебната година и всички бяхме изпълнени с копнеж за приключения в нови земи. Рано сутринта на 26 юли в 7-местния микробус всички участници в пътуването – Бисер и Aнна Рангелови, Камелия Славчева, Емилия Таскова, Радостина Миланова, Борислав Крачунов и аз, Емануил Петров, отправихме молитва към Бога да ни закриля и поехме пътя към знойна Гърция.
Първото изпитание на вярата ни бе на границата България–Гърция. Вече бяхме пътували няколко часа, слънцето неумолимо напичаше колата ни. Бисер – наш водач и шофьор, беше връщан няколко пъти до колата за различни документи и такси. Молехме се усърдно… скоро се чу дългоочакваното: „Благодарим Ти, Боже. АМИН!” Гърция, дръж се, пуснаха ни!
Най-напред се запознахме със Светлин, дякон в българската църква, който ни посрещна радостно. Той ни заведе в църквата, където ни очакваха други българи. Още с влизането и запознаването те ни предложиха да изпеем някоя песен. Макар че бяхме доста изморени, опитахме да изпеем нещо. Опознаването ни започна…
Изминалите дни бяха изключително благословение за всички нас. Сутрините започвахме с молитва и закуска. После имахме изучаване на пасажи от Деяния на апостолите за местата, които посещавахме. След няколко дни посетихме и древния Коринт. Всеки ден се срещахме с някой, понякога „случайно”, на улицата, друг път отивахме в църквата, където ни очакваха. Бог беше приготвил по нещо специално за нас всеки ден. Успяхме за завържем контакти с някои от тях. Пътувахме доста из града. Макар да не знаехме достатъчно езика, се справяхме добре. На третия ден вече бяхме самостоятелни. Опитвахме се да разнасяме Евангелието, където се отваряше възможност. Боби Крачунов настояваше да излизаме вечер по улиците, както са правели първите християни. Не мина много време и Бог ни прати на едно специално место.
Вечер на иначе чистия и подреден площад се събира огромна тълпа наркомани. За гърците те са болни хора, което им дава голяма свобода, и там, в самия център на Атина, те необезпокоявано купуват, продават и ползват наркотици. Много от тях, като разбираха, че сме чужденци, идваха да просят пари или просто да поискат цигара. Гледката на повече от 150 души, скитащи, в постоянно движение, като пчели в кошер, ни караше да плачем вътрешно и да се молим, понеже езиковата бариера ни пречеше да разговаряме свободно. Една от вечерите отидохме с китара, за да пеем. Изпяхме една песен и не можахме повече, понеже около нас се събра група от любопитни. Скоро вече разговаряхме с тях на английски и руски, понеже имаше дори молдовци. Тук е моментът да благодаря на Небесна Христова, учителката ни по английски, чиято помощ се оказа много ценна в този момент. Но най-много благодаря на Бога, Който в такива моменти премахва всякакви прегради, за да може Словото Му да отиде до жадното сърце. Тези няколко вечери на площад „Омония” за мен бяха по-ценни от всички руини, които се намират в цяла Гърция!
Какво се случваше през това време в българската църква? Впечатли ме липсата на църковно разделение. Не се наричаха с определени имена, разликата между вярващите идваше само от народността им и това, че бяха далече от дом и родина, ги правеше сплотени и отворени да помагат на всички.
Служението на българската църква е доста интересно. Повечето християни са повярвали там, в Гърция. Това ги кара да излизат често на групи или сами, за да споделят вярата си с други българи и гърци. Бих искал да опиша по-подробно как минава един неделен ден в българската църква.
Денят започва в 6 ч. сутринта. Всички, които са свободни от работа в този ден, се събират за молитва. След това започва приготовление на храна за около 150 души. Това е специален момент в живота на църквата, наречен „обяд на любовта”. Докато едни готвят, други подреждат залата, където ще бъде обядът. След това, около 9 ч., се сформират две благовестителски групи, които отиват на места, посещавани от българи. Там групите споделят Благата вест и канят хората на „обяда на любовта”.
Всички заедно отиват в гръцката църква, която се явява църква майка. С радост ходят там, за да се поклонят на Бога и да видят приятелите си от всевъзможни места на света. Обядът представляваше едно колоритно събиране на много хора, повечето говорят български. Сервирахме, като междувременно имаше кратко слово. Боби разказа свидетелството си, пяхме. След обяда започна богослужението на самата църква, имаше време за хваление, много и различни песни, молитва, след това Бисер проповядва. Ние, тихо и с удоволствие, седяхме и наблюдавахме Божията намеса над събранието. Не след дълго и след много трудна раздяла с нашенците в Гърция ние потеглихме към родината, благословени и изпълнени с радост от всичко преживяно.

« назад