Най-глобално представеното събиране на евангелски лидери в света

Габриела Генчева, 10.11.2010



Организирано от Лозанското движение

със съдействието на Световния евангелски алианс

Кейп Таун, Южна Африка, 16–25 октомври 2010 г.

Бог в Христос примири света със Себе Си... (ІІ Коринтяни 5:19)

Това беше темата на Третия лозански конгрес, който се проведе в Кейп Таун, Южна Африка. По време на откриването Блеър Карлсън, програмен директор на конгреса, заяви: „Нашата задача тези дни е да разискваме с Божия помощ, как да споделяме това послание с погиващия свят. Молим се, докато всеки ден задълбочено изучаваме Словото и обсъждаме 6-те теми на конгреса, Бог да утвърди за нас делото на ръцете ни (Псалм 90:17), да възсияе с лицето Си над нас. За да се познае на Земята Твоят път, във всички народи – спасението Ти“ (Псалм 67:1).”
Повече от 4000 участници от 197 страни дойдоха с едно основно очакване – да чуят ясно Божия глас чрез хвалението, молитвата, изучаването на книгата Ефесяни, дискусиите около масите, пленарните сесии и семинарите, за да придобият представа за Божията цел за нашия свят през идните години. Към тях в конгреса се присъединиха и дистанционни участници от над 90 страни и 700 места – църкви, семинарии, мисионерски агенции по света. В Кейп Таун присъстваха и специални наблюдатели от други християнски традиции – от Римокатолическата и Православната църква, както и от Световния съвет на църквите.

Всеки ден започваше с изучаване в малки групи на книгата Ефесяни и динамично обобщение, водено от различни библейски учители, като Аджит Фернандо, Рут Падила де Борст, Джон Пайпър и др. На втората сутрешна сесия се разглеждаше по една от 6-те внимателно подбрани теми – истина, примирение, световни вери, приоритети, почтеност и партньорство. Всяка тема беше представяна от няколко различни говорители, всеки от които изхождаше от своя опит в служението и от културната си принадлежност.

Следобедите имаше мултиплексни сесии и интерактивни работни групи, които даваха възможност за задълбочено обсъждане темата за деня, задаване на въпроси и споделяне на различни перспективи. Вечерните сесии разглеждаха въпроси, свързани със социалната справедливост и представяха различни региони на света, Божието действие, предизвикателствата и победите, които вярващите преживяват. Някои от представените въпроси бяха за религиозната свобода и страдащата църква, трафика на хора и СПИН, за мегаградовете и въпроси, свързани с децата и младежите.

По време на откриването на конгреса около 200 места останаха празни. Те бяха предназначени за представителите на китайската делегация, които не бяха допуснати да излязат от страната въпреки изрядните документи и разрешителни. Ръководителят на китайската делегация изпрати писмо, в което потвърди, че групата е приела рестриктивните мерки на своето правителство да не бъдат допуснати да участват в конгреса с мълчание и надежда. Той също така благодари за молитвите на участниците и увери, че те като делегация също се молят за конгреса. Писмото съдържаше и пасажи от Библията за издържане на страдания с радост, за Божията утеха сред трудности, които бяха прочетени от платформата от жена от Източна Азия. Измежду текстовете беше цитат от Филипяни 1:29: „Защото относно Христос на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“. Китайската делегация изпрати и специална песен, озаглавена „Божията любов към Китай“.

GlobaLink – сложната компютърна мрежа, която бе разработена за споделяне на съдържанието на конгреса с дистанционните участници, бе подложена на масирана атака през първите два дни от няколко страни, чиито имена останаха неоповестени. Двама братовчеди от Бангалор, Индия – единият специалист в компютърна фирма, а другият пастор с докторат по компютърна биология, дошли на конгреса като доброволци да помагат в свързването и обслужването на принтери, се включиха към екипа специалисти и помогнаха за разрешаването на този проблем.
По време на конгреса бяха дадени много свидетелства на хора от различни народности, пол и възраст. Едно от най-докосващите беше на 18-годишно момиче от Северна Корея, което загубва и двамата си родители – майката от левкемия, а бащата става мъченик заради вярата си. Тя завърши с думите: „Обръщам се назад към краткия си живот и навсякъде виждам Божията ръка. Шест години в Северна Корея, 11 години в Китай и времето в Южна Корея. Всичко, което преживявам и обичам, искам да дам на Бога. Той да използва живота ми за Своето царство. Надявам се да почета баща си и да зарадвам Небесния си баща, като Му служа от цяло сърце. Вярвам, че Божието сърце плаче за изгубените хора в Северна Корея. Смирено ви моля, братя и сестри, да имате същото Божие сърце. Молете се същата светлина на Божията благодат и милост, които намериха баща ми и майка ми, а сега и мен, един ден да докоснат и народа на Северна Корея... Моя народ.“ (Цялото свидетелство можете да прочетете на http://www.desiringgod.org/blog/posts/weeping-for-north-korea)

В заключителната си реч „Кейп Таун и бъдещето“ Дъг Бърдсоу, председател на Лозанското движение, посочи 5 водещи насоки за развитието му. Първо, да остане леко като структура, за да може да е способно да откликва на новите предизвикателства и възможности. Второ, да има здрава богословска основа в Писанията и да стимулира към диалог за това, как най-добре да представяме Словото на света. Трето, да има значим и достоверен принос към християнския дебат и мисия. Четвърто, да продължи да изгражда млади ръководители. Пето, да има стратегически подход в събирането на правилните хора, на правилното време и място.

Днес можете да се включите в конгреса, като гледате онлайн сесиите (http://www.lausanne.org/cape-town-2010/schedule.html), и да се включите в световния диалог по въпроси, свързани с евангелизирането, които ви вълнуват (http://conversation.lausanne.org/en).

Българската делегация на конгреса беше от 11 души. Специално за „Евангелски вестник“ те споделиха своите впечатления.

Марина Димитрова, Пловдив

Впечатлена бях от поучението върху Посланието на апостол Павел към Ефесяните. То ми помогна да разбера тази моя любима книга от Новия завет още по-задълбочено. Така още по-силно усетих призива на Павел за единството на Тялото Христово и отговорността цялата църква да занесе цялото Евангелие на целия свят; да усетя вика му за чист и свят живот в Христовата светлина най-вече от страна на служителите на Евангелието, защото те са за пример на останалите вярващи, а също и на невярващите.

Свидетелствата, които чухме на конгреса от представителите на страни, в които християнството е преследвано и гонено, бяха потресаващи и са един мощен вик за молитва и подкрепа на нашите братя и сестри, които жертват живота си за вярата си в Христос. В България като че ли вярващите позабравиха годините на гонение по времето на комунизма, но нека да започнем редовно да се молим и да ходатайстваме за гонената и преследваната църква по света. Вярвам, че много добри и трайни неща ще започнат да се случват като резултат от този конгрес и искрено се надявам църквата в България да е част от тях.

Петър Благинов, Горна Оряховица

За мен беше насърчително да добия общ поглед за всичко, което Бог върши по света. Беше впечатляващо да науча за разрастването на Христовата църква на всички континенти. Беше потресаващо да чуя за страданията на преследваните вярващи. Беше вълнуващо да видя как всички християни обединяваме усилията си за постигането на една и съща цел. Беше полезно да науча неща, които можем да приложим на практика и тук, в България.

Татеос Нигохосян, София

Най-силно в мен резонира Whole Gospel, Whole Church, Whole World – „Цялото Евангелие, цялата църква, целият свят“. Това е толкова дълбоко в сърцето ми и е казано толкова просто, но толкова силно и дълбоко. Това, на което сме призовани, е да го живеем!

Сара Хюет, София

Темите, които оставят най-силно впечатление от конгреса, са жертвоготовност, почтеност в служение и копнеж за достигането на целия свят. Едно нещо е да говорим за жертвоготовност, а друго – да слушаме свидетелства на близките на тези, които са загубили живота си заради Исус, и то не преди години, а преди седмици.

Отрезвително и смиряващо е да чуем, че в едно проучване на вярващи от целия свят за водачество най-големият проблем е гордостта. Страстта, надеждата и истинската радост на участниците от Африка, Азия и Латинска Америка беше голямо насърчение и предизвикателство за мен.

Правителството на Китай в последния момент спря участниците оттам да дойдат. Но да разбера, че Китайската църква е събрала средства не само за своите участници, но и за 100 участници от други, по-бедни държави, бе изумително. Радвам се, че имах възможност да видя такива примери за посветеност, щедрост и вярност.

Габриела Генчева, Велико Търново

Ще запомня Лозанския конгрес с неповторимата атмосфера на общение, молитва, изучаване, смирение и надежда. Срещите и разговорите с вярващи от различни страни и култури, свидетелствата за това, което Бог прави в живота и в страните им, бяха много насърчителни. Отрезвяващ беше призивът да загърбим триумфализма по отношение разпространението на благовестието и прекомерната вяра в методи. Незабравим ще остане и споменът за доброволците, пастори, докторанти, студенти, младоженци, стари и млади, които служиха с такова смирение, самоотверженост и желание. Според мен обаче истинската значимост на конгреса предстои да се види в продължаването на започнатия диалог, в стремежа към автентичен християнски живот и смирено партньорство, което да обедини усилията ни, за да може светът да познае Исус.

Лозанското движение се основава от Били Греъм, който през 1974 г. свиква Международния конгрес за световно евангелизиране в Лозана, Швейцария. Джон Стот е главен архитект на Лозанския завет, който е съставен след конгреса. Лозанското движение няма членове, а представлява световна общност от лидери, които приемат Лозанския завет и имат общо посвещение да си сътрудничат в делото за световно евангелизиране.

« назад