Център за настаняване на деца „Надежда за малките“

Ваня Кръстева, 18.10.2010



Първият в България център от семеен тип за настаняване на деца до 3-годишна възраст „Надежда за малките” от няколко месеца функционира. Официалното откриване беше в средата на септември т.г. от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя се ангажира, че дейността на създателите на центъра, които до този момент са разчитали само на малки частни дарения, ще бъде подпомогната от общината още през следващата година.

Само преди няколко месеца никой не подозирал, че къщата в столичния квартал „Княжево” ще се превърне в едно необикновено и приказно място. В края на април добри хора запретнали ръкави и започнали големия ремонт. Сменили прозорците с нови, махнали старите тапети, боядисали в свежи и ярки цветове, обновили дъсчения под, почистили и подредили. Трудили се упорито, защото имали цел – да превърнат мястото в първия център от семеен тип за деца от 0 до 3 години. Вярвали, че и за тези най-мънички изоставени деца има надежда.

Петромир Кънчев, зам.-председател на „Надежда за малките“

Миналата година решихме да спрем да се оплакваме, че държавата нищо не прави за децата, и с потенциала, който имаме, да направим това, което можем. Миналата година беше мечта, днес е реалност.

Така в един слънчев септемврийски ден къщата на „Надежда за малките” се изпълни с гости. Присъстваха гости от Държавната агенция за закрила на детето, социалните отдели към Столична община, неправителствени организации и приятели. Лично кметът на София Йорданка Фандъкова откри официално къщата и посети първите двама нейни обитатели: Габи – момиченце на 2 месеца, и Анди – момченце на 5 месеца.

Йорданка Фандъкова, кмет на София

Ако вие сте добрата орисница от приказките за тези деца, какво ще им пожелаете?

Да стоят по-малко в този прекрасен дом, да намерят бързо своето семейство, най-добре е да се върнат бързо в биологичното си семейство, но няма нищо лошо да намерят и нови родители, при които да са живи и здрави.

Магдалена Стефанова, председател на фондация „Надежда за малките“

Една такава малка къща, с малък брой деца, домашен уют, домашна атмосфера, с едно малко по-голямо семейство доближава детето до семейния тип грижа. Ние помагаме на децата да се развиват психически, физически, емоционално. Много ги обичаме и им се радваме, обръщаме им много внимание. Почти всички момичета тук са майки, така че ги гледаме така, както гледаме и нашите деца. Всяко едно детенце, което е тук, ще има своя книга на живота. Тя ще запази най-хубавите мигове в неговия път, ще има снимки, отпечатъци от ръчички и крачета, усмивки.

Динилия Кръстева, социален работник

Ще им помагаме да опознаят себе си, да разказват за себе си, да мислят за себе си, да припознават това, което се е случило с тях от първия ден след раждането им. Да знаят своята история и тя да бъде хубавата тяхна история. Дори да знаят, че попадайки тук, означава, че в началото нещо се е случило, ние бихме искали да им осигурим щастливо детство и бъдеще.

Йорданка Фандъкова, кмет на София

Ще ги подкрепим с всичко, което можем. От следващата година започваме да финансираме дейността на този център като делегирана от държавата дейност. Това е уредено. И другото нещо е да предоставим жилище на едно от двете бебета, които са тук – Габи, тъй като семейството би искало да си я вземе, но имат затруднения. Така че ще поддържаме непрекъснат контакт с фондацията и с каквото можем ще помагаме, за да може децата бързо да излизат в семейства.

Параскева Джукелова, актриса

Обикновено в приказките казват „И заживели щастливо“. Тук се случват едни приказки, които започват от едно съвсем друго място...

Те започват от едно не толкова щастливо събитие. Някой е преценил, че не може да гледа своето малко детенце, но пък за сметка на това тук виждам толкова много хора, които са с мисия и желание да помогнат точно на тези деца. Така че, мисля, това, което се случва тук, е прекрасно.

Владимир Ампов-Графа, певец

Надявам се дечицата, които минат оттук, да продължат своя път по-светло.

Параскева Джукелова, актриса

Ще ги посещаваш ли тук?

Защо не?


Би ли довела детето си?

Да! Ще се чувства много добре тук.

Аз съм убедена, че ще идвам, защото това ме вълнува. И ще ми бъде любопитно да се срещам с такива дечица и с каквото мога да помагам.


Доброволка?

Да!

Занизали се шарени дни. Официалното откриване отминало и животът в малката къщичка на „Надежда за малките” се върнал към обичайния си ритъм. Анди спял блажено в люлката на двора, Габи похапвала под ласкавите лъчи на слънцето. И тогава при тях се появила мъничката Еми.

Магдалена Стефанова

След 2 дни се обадиха социалните работници от отдела за закрила на детето в „Младост” и казаха, че едно дете след раждането в Окръжна болница е било изоставено от майката. Тя е на 18 дни и се надявам в нейното бъдеще да се случи нещо добро.

Сега на останалите 3 свободни легла са се настанили любими играчки. И зная, че още мънички дечица ще намерят тук своя временен дом, където ще ги обичат и ще се грижат за тях. Ще ги подготвят за бъдещата им среща с истинското им семейство – било то биологично, приемно или осиновителско. А дотогава няколко усмихнати и грижовни феи ще им подаряват безкрайната си обич и топлина.

Магдалена Стефанова

Всичките момичета, които работят тук, може би се явяват точно такива – добри феи. Дано да орисаме живота на тези деца с добър край. И ако след години видим нашите деца като едни нормални, успели, устойчиви личности, мисля, че няма да има по-голяма награда от това!

Цeлият репортаж можете да видите тук

« назад