Единство в многообразието

Таки, БММ, 09.03.2005

Мисионерството не е нещо ново за Българската протестантска църква. След 10 ноември 1989 г. то отново започна да набира скорост в България, но това прилича на „бягане с препятствия”. Процесът е естествен, защото е вдъхновен и ръководен от Святия Дух. Мисионерите, които познавам, са водени от желанието да градят Божието царство, а не това на определена деноминация.

Когато сме на мисионерското поле, деноминационните прегради падат и всички гледаме един на друг като на братя и сестри в Христос, а не като изповядващи определени библейски истини според учението на нашата деноминация. Ние със съпругата ми сме пример за това – тя произхожда от Конгрешанска църква, а аз – от Петдесятна. В областта, където работим, сме близки приятели с пастор от Божията църква и се трудим заедно в някои области на мисионерската работа. Помагали сме на пастор от Обединените Божи църкви, който основа нова църква изцяло от новоповярвали. За известно време сме били подкрепяни във всяко отношение от църквата “Блага вест” в София.
Оказва се, че ако следваме Христос истински, от това няма да пострада нашата деноминация, а ще бъде разрушен планът на дявола да разделя и да владее.
Един пастор от Пловдив ни учеше, че трябва да има единство в многообразието. Този християнски принцип би трябвало да бъде в основата на взаимоотношенията ни. Защото преди всичко ние следваме Христос и чак след това сме разпределени в различните деноминации, които осигуряват организацията, грижата и защитата ни. Там нашите дарби и призвание намират подходящото място за изява и служение. Мисля, че единството е много важно. Затова Бог иска да го възстанови в Църквата Си в България.

Край на разделенията! Искаме ли съживление на Църквата? Нека да се съединим в молитва, в пост и в достигане на изгубените! Нека помним, че сме едно тяло!

Българската църква трябва да съедини усилията си за евангелизиране на България и на съседните страни! Трябва да евангелизираме и да основаваме църкви там, където няма. Имаме отговорност за това! Ние граничим с две от най-недостигнатите за Христос страни в света – Турция и Гърция. Нашата отговорност е НИЕ да ги достигнем! “Кръвта на брат ти вика”, ще ни каже всемогъщият Бог един ден, когато отидем на небето, след един комфортно изживян живот, в който най-голямото събитие е било да отидем на църква и да коментираме някого там. Какво ще правим тогава?! Къде ще се денем от Неговия пронизващ поглед, пълен с мъка от нашето безразличие към изгубените души!
“Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш ония, които политат към клане. Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли и не ще ли въздаде на всеки според делата му?” (Притчи 24:11, 12). Божието сърце ще се радва, ако кажем: “Какво да сторим, братя?” и ако изпълним Неговата воля за Църквата Му в България.
Вярвам, че Божията воля за нас е да обединим усилията си в една надденоминационна мисионерска работа на всички евангелски църкви в България и да започнем да евангелизираме и да основаваме църкви в околните на нас страни.

Това прилича на обединеното усилие на израелските племена, когато заедно превземаха Обещаната земя. След това разделиха земята и имаше за всички (избягвам да навлизам в подробностите на текста, важното е да схванем духа на посланието). Така трябва и ние да постъпим. Има вече няколко мисионерски организации, които очакват личната ни подкрепа от молитва и финанси, от мисионери, които да станат част от тях. Това са Българската мисионерска мрежа, фондацията „Копринен път”, „Здрава основа”, „Младежи с мисия”.
Ето това е една възможност да участваме заедно в мисионерската работа и това е начинът да имаме единство в многообразието! Ще ги подкрепим ли?!
Нека да го направим!

« назад