Великото поръчение, национализмът и Последното време

Николай Сомов , 14.10.2009



Пред изпълнението на великото поръчение още от времето, когато е било поверено на църквата, стоят няколко големи предизвикателства. Подобно на крепостните стени и гигантите в Обещаната земя, те извисяват заплашително своя ръст, стремейки се да ни откажат от изпълнението на Божията воля.

Едно от тези препятствия, което ще разгледаме, е национализмът.

Национализмът е отношение на безрезервна вярност и преданост към родина, произход, език, обичаи, традиции и местна религия. Често в съзнанието на неговите привърженици той представлява смисълът на техния живот.

Национализмът е тежък предразсъдък, който разделя и противопоставя хората единствено въз основа на техния произход и национална принадлежност. По тази причина светът е разделен на множество територии, населявани и владени от различни народи, ревностно бранещи своята национална идентичност.

В исторически план междунационалните вражди и стремежи за доминиране са най-честата причина за разпалването на многобройните конфликти и войни от зората на човечеството.
В духовен план предразсъдъкът на национализма е може би най-здравата крепост, използвана от Сатаната за поддържане на заблудата и възпрепятстване разпространението на Божията истина.

Книгата Деяния на апостолите ясно ни показва основната стратегия, която противникът използва, за да противодейства на основаването и растежа на Християнската църква.

Във Филипи (Деяния на апостолите 16:20–22)

„И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.“

В Солун (Деяния на апостолите 17:5–8)

„... и нападнаха Ясоновата къща, та търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

и Ясон ги е приел; и те всички действат против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус. И народът, и градоначалниците, като чуха, това се смутиха.“

В Ефес (Деяния на апостолите 19:27–29, 33–37)

„И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана! И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено. Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.“

В Ерусалим (Деяния на апостолите 21:28–30, 35, 36)

„О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма.

А когато стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата, защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!“

Както виждаме, нищо ново. Старата песен на нов глас може да се чуе по всичките народи, където мисионерите занасят Благата вест. И как да бъде иначе, след като национализмът е най-ефикасното средство за изпълнение на древната максима „Разделяй и владей“.

Приведените примери са твърде показателни. Национализмът е напълно несъвместим с истинското Евангелие. Изграждането на Божието царство на Земята, в което всички хора да бъдат равни независимо от тяхната раса, етнос, език или социален произход, се приема като истинска заплаха от националистите (Галатяни 3:28).

Всички бихме се съгласили, че разпространението на Евангелието през вековете е било забавяно заради тази съпротива.

По същия начин обаче национализмът се явява пречка и за установяването на новия световен ред. Властта над свят, съставен от разпокъсани нации с различни религии и култури, не удовлетворява в достатъчна степен сатана. От самото начало на неговия бунт той неистово се стреми да приеме единно и всеобщо поклонение.

Като наблюдаваме внимателно случващото се през последните години, можем да достигнем до важно заключение. Пътят на Антихриста вече се подготвя, нещо повече – той вече се асфалтира. За да се установи неговото управление по цялата Земя, както и новият религиозен култ, националистическите чувства сред народите трябва да отстъпят пред стремежа към световно обединение. Това важно условие вече става факт. Глобализацията в днешно време води до рухването на много междунационални бариери и вражди. Довчерашни съперници и врагове се съюзяват и обединяват в името на своя икономически просперитет. С удивление наблюдаваме ускорения процес на обединението на Европа. Колко бързо най-развитите европейски страни се отказаха от своята национална валута и приеха единната парична система. Колко бързо отвориха своите граници. Колко бързо замениха своята самостоятелна политика с новите структури за управление на Европейския съюз (скоро предстои новият Лисабонски договор да централизира властта в Съюза). Същият процес на глобализация се развива с различни темпове в Северна и Южна Америка, Азия и дори в Африка.

Къде трябва да бъдем ние и какво трябва да правим в тази ситуация?

Няма по-глупаво положение от това, да си останем просто едни странични наблюдатели. Да, вярно е, че ние не можем да спрем тези негативни процеси, но можем да използваме някои от тях: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога и са призвани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28).

Рухването на национализма в Европа и други региони в света е добре дошло за проповядването на Благата вест за Христос. Сега е времето, докато границите падат, а нахлуващото беззаконие все още не е покварило напълно света, църквата да се мобилизира и да достигне с Евангелието онези, които биха повярвали в Христос. Бог винаги е имал и ще има Свой избран остатък сред народите в света. Нуждата от максимална мобилизация за изпълнението на Великото поръчение става все по-спешна с наближаване на времето, когато никой няма да може да работи.

« назад