Насадени и плодоносни или безхаберни и безплодни

Николай Сомов , 29.06.2009



Плодът на праведния е дърво на живот (Притчи 11:30)

Колко е силно сравнението, което Бог използва, за да ни помогне да осъзнаем важността на мисията, която е възложена на праведните в този свят! Плодът или ефектът от праведния начин на живот е сравнен по значение с най-важното нещо, съществувало в изгубения Рай – Дървото на живота.

Трагедията на Адам и Ева се състоеше в загубата на тяхната праведност. Веднага след като съгрешиха, те бяха изгонени от Едем и им бе отнет достъпът до Дървото на живота. Това дърво се оказа и най-строго охраняваният обект на Земята: „Така Той изпъди Адам и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към Дървото на живота” (Битие 3:24).

С други думи, загубата на праведност означаваше и загуба на истинския живот, чийто основен символ беше Дървото на живота. Със същата сила обаче е валидно и обратното – възприетата праведност представлява възстановяване на истинския живот.

Така още с появата на Адамовото потомство Бог започна да предлага възстановяване на праведността чрез вяра в Него. Божията воля беше и остава това, правдата отново да навлезе и да се разпространи в света чрез плодовете на хората, приели да живеят праведен живот. Малко хора до идването на Христос можеха да бъдат наречени проповедници на правдата – хора като Авел, Енoх и Ной. Според Евреи 11 техният пример и досега вдъхновява и говори.

След като праведността е основа за връзката ни с Бог, както и причина за вечния живот (Дървото на живота), никак не трябва да се чудим, че най-голяма съпротива в този свят ще срещат праведните хора: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (ІІ Коринтяни 3:12).

Неслучайно смисълът на тежката атака, предприета от Сатана срещу Йов, се съдържа в следните думи: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри” (Йов 2:9). Заради праведния живот на Йов Бог се удоволстваше, а Сатана изпадаше в ярост. От първите две глави на тази древна книга разбираме, че праведността на Йов беше причината Господ да се хвали с него.

Текстът в Исая 61:1–3, с който Исус оповестява началото на Своето служение – „Духът на Господа Йехова е на Мене”, завършва с описание на Божията цел за спасените: „За да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.”

Разбрахме съдбоносното значение на праведността, сравнена с Дървото на живота, но текстът на разглеждания стих има и своето важно продължение – Притчи 11:30: „Плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър, придобива души.” Необходимо е да обърнем специално внимание на тази истина, защото църковната история е пълна с примери на хора, възприели нуждата да придобият и запазят праведността като самоцел. Това разбиране обаче изпълнява само частично Божията воля. Такова непълно осъзнаване е имал и основоположникът на отшелничеството, преподобният Павел Тивейски. В неговото житие четем: „След дълго бродене из пустинята младият отшелник намерил една пещера, край която имало финикова палма и едно изворче. Това било предостатъчно, за да преживее напълно сам цели 91 години. Почти един век свети Павел не видял човешко същество, срещал само дивите зверове на източната пустиня.”
Не били малко и вярващите, посветили се на друг „подвиг” – юродството заради Христос. В житието на свети Андрей заради Христа юродив е записано следното: „Светата Христова църква знае много такива юродиви. (Уви, така е!) Такъв бил и свети Андрей, просиял като юродив в Цариград през 9.–10. век.” Юродивите били вярващи, които пред останалите хора се правели на луди и безумни с цел да впечатлят Господ до каква степен са се отрекли от себе си. Разбира се, тези „светии” никак не се и замисляли, че поведението им отблъсква от християнството душите, за които Христос е платил толкова скъпа цена. Да, наистина за придобиването на души за Царството е нужна мъдрост!

Учениците бяха повикани от Исус, за да бъдат специално обучени и така да станат „ловци на човеци”. В наши дни много църкви са забравили, че за достигането на бързо променящия се свят се изисква и промяна на методите, формите и стиловете, чрез които представяме Евангелието. Вече със съжаление може да се каже, че в комуникацията ни със света сме стигнали дотам да говорим с него на различен език. Това тревожно състояние ни предизвиква да отговорим на един въпрос: ще допуснем ли да занемарим най-ценното настойничество, което ни е поверено – разпространението на Христовото благовестие?

Успешния подход е и ще си остане примерът на апостол Павел: „Защото при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него” (І Коринтяни 9:19–22).

Ще се посветим ли и ние да живеем и да участваме в разпространението на вестта за разпнатия Христос сред народите?

„Господи, наистина се нуждаем от твоята мъдрост, за да изпълним волята Ти и да придобием души от това поколение, от всеки народ по света. Посади всички нас, дарените с Христовата правда, навсякъде сред хората от този свят и направи плода ни да бъде дърво на живот за тях. Изпълни ни с пълнотата на Твоята благодат, за да служим за прослава на великото Ти Име. Амин.”

« назад