България в 42-рия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1860 г.) Част 2

, 10.05.2009



„[Мисия в] БЪЛГАРИЯ (Основана през 1857 г.) – с. 55

Епископи Джеймс и Симпсън с епископи надзор

Турското влияние отслабва

Българското влияние постепенно се увеличава, като турците са измествани все по-далеч с всяка изминаваща година от българите, които купуват къщите им в някои случаи на тройна цена, само и само да ги отчуждят.

Българското училище тук е в процъфтяващо състояние, преподават учители с много добри умения. Директорът г-н Никола [sic] Михайловски е без съмнение един от най-интелигентните и свободомислещи българи, които съм виждал. Той е добре образован, тъй като е учил 7 години в Атина и 5 години в Москва. Брат му е епископ на българската църква в Константинопол – единственият българин с такъв сан.

От откъса, който следва на писмо с по-късна дата, получено от брат Лонг, съдим, че пристигането и трудът му там са били за „разпространяване на Евангелието“:


„Увеличавам кръга на моите познати всеки ден и посрещам с окуражаване от време на време в работата, която е тъй близка до сърцето ми. Преди няколко минути ме повикаха двама от свещениците, единият от които ме бе викал и преди. Същият при предното си посещение ми се оплака със сълзи на очи от състоянието на християнството между хората му. Той каза, че хората се наричат християни по име, но за съжаление не знаят нищо за християнството. Той каза: „Аз съм беден, слаб и неук човек. Какво мога да направя? Хората не приемат наставление и когато ги поправям, не ме чуват. Когато им казвам, че трябва да се молят, те казват: „Ние не сме свещеници. Да се молиш, е твоя отговорност.“ Наричат се християни, но не обичат Бога, не обичат Спасителя и не пазят заповедите Му.“ Опитах се да посъветвам този възрастен мъж и да го наставя, доколкото мога, бях много озадачен да чуя тези думи от устните на свещеник...“

« назад