80 години СЕПЦ

ЕВ, 04.11.2008

В историята на Християнската църква има много периоди на духовно пробуждане и реформи. Така нареченото петдесятно движение води началото си от събитие на 1 януари 1901 г., когато жена на име Агнес Озман по време на молитва започва да говори на китайски език в училището на Чарлз Пархъм в Топика, щата Канзас.

Християнското петдесятно движение е движение за духовно пробуждане, като основен акцент е завръщането към раннохристиянската практика на духовните дарби и кръщение в Святия Дух, придружено с говорене на чужди езици. Първоначално движението е наречено Движение на апостолска вяра, а по-късно – петдесятно движение.

Вестта за говоренето на чужди езици бързо се разпростира по територията на САЩ. През 1906 г. се наблюдава едно от най-големите съживления в църковната история. Хиляди се събират на молитва и преживяват изцеления, получават дарбата говорене на езици и тръгват по целия свят, за да основават мисии. Към 50-те и 60-те години на 20. век вярващи от англикански и католически църкви се присъединяват към петдесятното движение, без да излизат от своите общности. Това поставя началото на харизматичното движение.

Българското петдесятно движение води началото си от проповядването на Олга и Дионисий Заплишни през 1920–1923 г.

В края на 20. век петдесятното и харизматичното движение наброява повече от 500 млн. души по целия свят. Това дава право на западните историци да нарекат 20. век Века на Святия Дух.

« назад