Две важни исторически събития

Д-р теол. Доний К. Донев, 18.10.2008

Откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви в България

Не бива да остават незабелязани за евангелската общност в България две събития от последните седмици. Те са откриването на сградата на методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви. Въпреки различията в историческата хронология и деноминационна ориентация двете събития водят своето начало от средата на 19. век, когато започва формирането на първите протестантски общества в България.

Съюзът на евангелските баптистки църкви

Около 60-те години на 19. век Стефан Курдов, продавач на книги от Казанлък, посещава Арменската евангелска църква в Цариград. Приемайки евангелската вяра там, той се завръща в родния си град, където усърдното му проповядване довежда до организирането на първата евангелската общност в Казанлък около 1867 г. През 1875 г. църквата наброява 12 души с постоянен проповедник Никола Влаев. По това време тя е посетена от баптисткия книжар Херболт, който работи за Британското библейско общество от 1872 г. Той пръв проповядва в Казанлък учението за кръщение чрез пълно потапяне във вода.

Едва пет години по-късно, около 1880 г., баптистите на Запад научават за това, което се случва в България, от немския вестник „Свидетел на истината” (Der Wahrheitszeuge). В него е публикувано писмото на Григор Думинков от Казанлък, в което разказва за група конгрешански вярващи, приели баптистката доктрина. Тази статия е резултат от многократните опити на казанлъшките вярващи да поканят постоянен проповедник от немските баптистки общества, разположени в Северна България.

В същата година баптисткият проповедник Иван Г. Кергел пристига от Санкт Петербург в Русе, където научава за обществото в Казанлък. На 19 септември той кръщава в р. Тунджа край Казанлък петима вярващи. Това е началото на следващите 4 години в служение с баптистите в града. През 1887 г. ръководството на църквата, която вече има около 30 членове, е поето от пастор Васил Марчов, завършил Баптистката семинария в Хамбург. През 1893 г. църквата има 65 членове, а 5 години по-късно под ръководството на руския пастор Харизменко е построена и църковната сграда.

Баптистки църкви са сформирани в Лом под ръководството на Марчов и Клунд през 1895 г. и в София под ръководството на Васил Кисьов през 1899 г. В резултат на бързия растеж на баптистки общности в България през 1908 г. в страната е сформиран Българският баптистки съюз под ръководството на пастор Павел Дойчев, който е познат в Световния баптистки алианс с предложението България да стане център на алианса за Югоизточна Европа.

Методистката църква във Велико Търново

Второто събитие – откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново, води своето начало от рождествените празници през 1859 г., когато американският мисионер в България, д-р Алберт Лонг, проповядва за първи път във Велико Търново. Хронологията около това събитие е важна, тъй като характеризира ранните опити на протестантски мисионери да се установят трайно по българските земи вече не само като просветители, издатели на духовна литература и проповедници, работещи в мисионерски станции, а като пастори и учители, заели се с апостолската мисия да създават български протестантски църкви с активна евангелска дейност, ерудирани ръководители, членска маса и сграден фонд. Това историческо развитие не е спонтанна проява, а естествен резултат на стратегията за религиозното самоосъзнаване на българския народ, която започва с посещенията на У. Х. Пинкертон в българските земи в периода 1815–1819 г. и предложението му за превод на Библията на новобългарски език. Реализацията на този проект е продължена от мисионерите Лийвс (1819–1820 г.) и Бенджамин Баркър (1823–1826 г.) и е осъществен през 1840 г., когато е публикуван Новият завет в превод на Неофит Рилски. Тази стъпка е само началото от мисионерската стратегия към България, която се реализира в следния хронологичен ред:

1857 г. В Шумен е основана методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън, който наема къща и започва провеждането на редовни молитвени събрания.

1858 г. Чарлз Морз се установява в Oдрин и посещава България, придружен от Гавраил Илиев – първия българин приел протестантската вяра.

1859 г. В Шумен пристигат още двама мисионери: Фредерик Флокън и Е. Уелнис. В Пловдив се установяват Уилям Мериам и Джеймс Кларк. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново.

1860 г. Открито е първото протестантско училище на територията на България в Пловдив. Чарлз Морз се премества в София.

1862 г. Мериам е нападнат и убит от разбойници край Харманли и е заместен от мисионера Х. Хаскел.

1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.

1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.

1865 г. Мисионерът Байингтън посещава град Ямбол. Гавраил Илиев провежда редовни богослужения с 15 души в Свищов.

1867 г. Чарлз Морз премества в Стара Загора, а евангелското дело в София е продължено от Г. Поптодоров. Петър Мусевич, помолен от жителите на Банско, организира посещение на мисионера Чарлс Морз в града.

1869 г. Банско получава свой щатен протестантски проповедник.

1870 г. Чарлз Морз отразява молбата на вярващите в Ямбол за щатен проповедник.

1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.

1872 г. Открит е евангелски молитвен дом в Меричлери. В 20 градове и села около 100 души са новородени, 70 от тях са участвали в Господна трапеза, църквите имат около 200 членове и 10 млади проповедници.

1874 г. Учредена е Конгрешанската църква в Ямбол.

1875 г. Църквата в Казанлък преминава към баптистите.

За тези първи мисионерски опити пише противникът на протестантизма Никола Бацаров: Когато дойдох в Шумен, заварих, че в града имаше двама протестантски мисионери, именно Бретман (Притимън – б.р.) и Лонг... проповедници на Христовото Евангелие... Тий (sic) бяха взели под наем една особена къща, която имаха наместо църква, в която си правеха богослужението... Службата им се свършваше с няколко песни и словословия църковни и с проповедание на Евангелието Христово. Няма никакво съмнение, дали проповедите на Притимън в Шумен и Лонг във Велико Търново могат да се характеризират като църковни служби, щом дори противниците на евангелското дело в България ги определят като такива. По-важното е, че историята се разказва такава, каквато е, защото онези, които я забравят, са обречени да я повтарят. Откриването на новата сграда на Методистката църква във Велико Търново е част от тази история. А тя не може да бъде забравена и отделена от първата мисионерска проповед на д-р Лонг в града преди 150 години.

« назад