Евангелието във всички земи (Част 4)
Д-р теол. Доний К. Донев, 27.09.2008
България в периодичното издание на Методистката църква
В годишния алманах на Методистката църква („Евангелието във всички земи” – The Gospel in All Lands) за 1892 г. отново се споменава България на с. 32–24. Информацията е частична и статистическа и за съжаление не дава почти никакви сведения за състоянието на българските протестантски църкви. На с. 56 обаче пише повече за България – в кратко съобщение епископ Уолдън информира, че четирите големи методистки църкви в България заедно с двете методистки училища в Свищов и Ловеч преминават през период на ново съживление и успех в служението. На с. 71 от същия брой методистите в България са описани като няколко наред с тези на Малайзия и Корея. Алманахът също посочва, че 6 мисионерски двойки (с. 242), разположени в две мисионерски станции в България (с. 337), са извършили 10 кръщения на деца (с. 243).
Августовската част на изданието изненадва с документирането на едно твърде важно, но малко споменавано събитие, а именно сработването на Фердинанд с българските протестанти: „Фердинанд, принц на България, направи нещо, което му прави чест. Под неговата администрация българските протестанти смеят да се надяват, че препятствията между България и Турция могат да бъдат преодолени.”
Подробен доклад за България е публикуван на с. 379–381 от същия брой. Той включва детайлни геополитически характеристики на страната, описание на по-големите градове, структура на правителството и взаимоотношенията на България с Великите сили. Даден е и подробен списък на доктрините на Православната църква, вероятно преведен от догматичен катехизис или друго печатно издание.
Следва доклад за прогреса на методистките мисии в България, направен от д-р Дж. К. Грийни, който съдържа анализ на влиянието на Русия в светлината на обединението на България и построяването на новата, модерна столица София. Докладът завършва със статистическа информация, която показва, че Американският борд, разположен в Южна България, има няколко мисионери и членска маса от 940 души, докато Методистката епископална църква (без конкретизирано географско разположение) е представена от 10 мисионери, 128 членове и 48 кандидат-членове. Статията е публикувана с две илюстрации – първата на български войници, а втората показваща розобер в Южна България.
Епископ Джойс завършва с думите: „Българите са много по-сърдечни към нас откогато и да е било преди. Имаме много добри общества там, където имаме църковни сгради и можем да поканим хора; но те не идват в частни домове, където държим проповеди, нито в наети зали. Имаме нужда от удобни църкви, където да събираме хората” (с. 537).
« назад
|