Станимашките младежи (Част 2)

Институт за българска протестантска история, 06.07.2008

Периодът 1926–1936 г. е разцветът на Младежкото евангелско дружество. През това време се изявяват лица, чиито имена заслужават да бъдат отбелязани със златни букви. На първо място се нарежда името на библиотекарката Хришица Хр. Начева. След 1930 г. в града идват библейският служител Христина Димитрова (от с. Хотанца) и Руска Иванова (от Хасково). Те ентусиазират младежите, дават тласък на поривите им. Няколко от участващите лица са в основата на всички инициативи на дружеството. Едни от тях са Ангел Спасов, Ангел Драгнев, Иван Найденов (чийто внук е п-р Евгений Найденов), Райчо Х. Райчев (баща на п-р Никола Райчев и дядо на п-р Благовест Николов), Илия Ж. Петров. Освен че са включвани в разни комисии, те привличат и външни лица към дружеството и църквата. С последния от изброените – Илия Ж. Петров, се разделихме на 20 февруари 2007 г. На 95-годишна възраст той отиде при Небесния си баща.

„По плодовете им ще ги познете”, казва Божието Слово. Нека видим какви плодове е дала тази малка група станимашки младежи. От нея и от поколението й се раждат 9 пастори. Ето имената им: Симеон Мутафов, Тодор Кожухаров, Симеон Илиев – син на Петър Илиев, Руско Кабакчиев – син на Васил Кабакчиев, Никола Райчев – син на Райчо Н. Х. Райчев, Благовест Николов – внук на Райчо Н. Х. Райчев и син на п-р Никола Райчев, Данаил Игнатов – внук на Анета и Атанас Игнатови, Евгений Найденов – внук на Иван Найденов, и Йовко В. Монев – настоящ Божи служител. Към списъка можем да добавим и първите помощнички на пасторите – техните съпруги: Елисавета (п-р Ас. Симеонова) – дъщеря на Стою и Катерина Сендови; Румяна (п-р Величко Бунарджиева) – внучка на Васил Кабакчийски и дъщеря на п-р Руско Кабакчиев; Надя М. Аврамова (п-р Владимир Тодорова) – правнучка на Анета и Атанас Игнатови; Стефанка (п-р Дим. Никова) – дъщеря на Иван Найденов. Списъкът продължава с имената на внучката на Стою и Катерина Сендови (и дъщеря на Самуил Сендов) – Лили, съпруга на сина на п-р Крум Бумбаров – Данаил Бумбаров; дъщерята на Ангел Драгнев – Снежка, съпруга на сина на п-р Крум Бумбаров – Георги Бумбаров.

След този „именник” на служители нека се върнем назад, за да видим как е постигната тази „реколта” на църковната нива. Да започнем историята отначало.

Още на учредителното събрание възниква предложение бъдещото дружество и въздържателното да се слеят (очевидно е имало въздържателно дружество, но няма данни за него). Основанието е, че целите на двете организации и хората, участващи в тях, почти се припокриват. Това предложение е отхвърлено, за да се даде тежест на духовното начало, отразено в чл. 1 на Устава – усърден християнски живот, сърдечна чистота и благочестие, дела на милост и любов към ближния, телесно и умствено развитие. Според чл. 2 от Устава тази цел трябвало да се постигне чрез частни и публични събрания, сказки, литературно-музикални вечеринки, беседи, гимнастически упражнения, разходки и други невинни забавления. Четейки протоколите, се убеждаваме, че целите не са само на книга, а са преследвани последователно и упорито.

Особено важни са молитвените събрания. Денят и часът са променяни според условията, но са провеждани редовно. За известен период даже молитвените събрания изместват вечерното богослужение в неделя, но след време участниците се убеждават, че това не е полезно и ги преместват сутрин, половин час преди службата, а после – в някой ден през седмицата, понякога и по домовете. Особено се държи на присъствието и дисциплината. Например за нередовно посещаване следва изключване (прилагано е!). Даже в едно решение е постановена глоба от 5 лева за закъснение. Оказва се специално внимание на молитвената работа с децата. След като преценяват, че детският ум не може да разбира смисъла на молитвите на възрастните, те решават да има отделни молитвени събрания с децата.

Провеждат се молитвени и образователни събрания, на които се изучава Библията или се разглеждат някои книги. За отделните дейности има различни комисии. По този начин почти всички членове са ангажирани с някаква дейност. Примерна програма на дружеството е протокол № 6 от 21 май 1926 г. В него се предвиждат 4 събрания месечно: 2 религиозни, 1 научно-просветно и 1 социално (последната събота на месеца). Програмата на събранията се определя от следните комисии: религиозна, образователна, детска, увеселителна. Последната организира социалните вечери, разходките, екскурзиите, посещения на околните селища. В резултат на такива посещения в близкото село Козаново е създадена евангелска група, която просъществува доста години.

Особено популярни са социалните срещи. Аз имах възможността да присъствам на тях. Те се провеждат обикновено в последната съботна вечер на месеца. На тях с удоволствие присъстват и възрастни хора. В програмата обикновено се включва игра на „библейски карти” – състезание за най-добро познаване на Библията. Има и състезание за „културно хранене” (например кой ще изяде една ябълка за най-кратко време, но „културно” – спомням си, че победител веднъж беше Самуил Сендов). Има и подвижни игри, като маршируване около празни столове и т.н. Животът на младежите в дружеството е толкова привлекателен, че млади хора от други църкви членуват в него. Показателен е примерът с Пенка Сечанова от Пловдив. Тя е дъщеря на известния в миналото п-р Иван Сечанов. Приета е да членува в групата, в която заема функцията и на секретар.

За по-широк кръг хора се организират публични сказки на нравствено-религиозни теми, понякога оповестявани с афиши или листовки. Такива сказки изнася известният деятел на младежкото християнско движение Ст. Бочев, който издава няколко книги за младежкото движение. Желанието да имат по-широка аудитория ги навежда на мисълта да си построят собствена сграда. В протоколната книга има и решение за това, но за жалост то не се осъществява.

Дружеството поддържа връзки със Съюза на младежките християнски дружества в България (по-късно преименуван на Съюз на младежките евангелски организации в България). Интересно е, че още на учредителното събрание на асеновградското дружество са определени четирима души за делегати на учредителния конгрес на този съюз (национален съюз, възникнал едновременно с дружеството в Асеновград). Той е вдъхновен от идеите на YMCA (Young Men’s Christian Association) – сдружение на млади християни, създадено през 1844 г. от Джордж Уилямс в Лондон. Това движение ратува за християнизиране на младежта чрез младежта. То е междуцърковно. Не дава предимство на никоя религиозна деноминация. Българският Съюз на младежките християнски дружества отначало също е междуцърковен, но такъв облик получава само дружеството при Първа евангелска църква в София (правени са опити да се сдружи със Студентското християнско дружество, но по мои сведения – безуспешно). Няма условия за такова широко сдружаване. Останалите младежки християнски дружества в страната, включително и асеновградското, остават прицърковни.

Дружеството в Асенновград просъществува до 1949 г., когато е извършен погромът над евангелизма в България чрез арестуването и съденето на почти всички пастори. Дружеството поддържа тясна връзка със Съюза на младежките евангелски организации в България, в чието ръководство влизат бележити протестантски пастори, като Цветан Литов, Васил Зяпков, Петър Минков, Крум Стоянов. Секретар за известно време е Александър П. Илиев – син на споменатия в началото Петър Илиев Сливенски и брат на п-р Симеон Илиев.

Историята на младежкото дружество в Асеновградската евангелска църква свидетелства за духовен живот, достоен за подражание от поколенията.

« назад