Станимашките младежи (част 1)

Институт за българска протестантска история, 21.06.2008

Чували ли сте, че днес има младежко християнско дружество към някоя църква? Аз нямам информация за наличието на такова. В миналото обаче е имало младежко християнско дружество. Искам да ви разкажа точно за такова дружество.

Преди около 100 години амвонът на евангелската църква в Станимака (от 1934 г. Асеновград) е заеман от пастор Иван Цаков. Той е бил човек с богат духовен и житейски опит. Знаейки, че има младежки дружества към някои от по-големите евангелски църкви в страната по онова време, той предлага да се създаде такова и в Асеновград. Идеята му не е лекомислена. За нея той има сериозни основания. На християнското поприще в Асеновград между 1900 и 1910 г. се подвизава един изключително сърцат младеж. Името му е известно на по-старите протестанти. Това е Петър Илиев (Сливенски), баща на бъдещия п-р Симеон Илиев. Той се изселва от Сливен (където повярвал в Бог) и отива да живее в Асеновград. Баща му го изгонил от града, защото станал протестант. В Асеновград той постъпва на работа в първата промишлена фирма „Копринената фабрика”. Тя е основана от Нортън Бретън (английски индустриален предприемач и протестантски деец), а нейни директори са изселилите се с многобройните си семейства протестанти от Меричлери – Добри Шопов и Запрян Вълчев. Те приемат младия Петър Илиев на работа. По-късно Добри Шопов се сродява с него, когато Петър Илиев се жени за неговата племенницата. Петър Илиев посещава евангелската църква в града. Това обаче не го задоволява – той искал да вложи силата си за Христовото дело. За кратко време около младежът се събира група ревностни за Христа младежи и макар неформално, той им става ръководител.

 През 1910 г. Петър Илиев напуска Асеновград заедно със семейството си. Групата, която основал, продължава да се развива. Новият пастор – Иван Цаков, решил да използва потенциала й. Той свиква младежите от обществото (което няколко месеца по-късно официално става църква, макар да съществува от 1889 г.) и им предлага да образуват официално младежко евангелско дружество. Всичките 24 души се отзовават на предложението. Идеята е възприета възторжено и веднага е избрано временно настоятелство, което има отговорността да изработи устав. Настоятелството е в състав Петър Т. Райчев, Анета Игнатова, Васил Хр. Монев и Васил К. Кабакчийски. Уставът трябвало да бъде изготвен до 5 юли, когато бил насрочен учредителен конгрес на младежките християнски дружества в страната. За конгресът били избрани и делегати. Уставът е изработен светкавично (очевидно е ползван чужд образец) и само след една седмица, на 18 юли 1910 г., той е приет. По-късно е отпечатан в членските карти. (Днес има запазени такива карти. Те са с твърди корици, имат място за портрет и отличителни белези на притежателя, както и текста на устава.) Според устава членове на дружеството могат да бъдат всички лица над 15 години. Не е имало горна възрастова граница. Затова за членове били приемани и „младежи” на впечатляваща възраст (но за това ще разкажа по-нататък). Лицата под 15 години били приемани като „спомагателни членове”. Само след по-малко от месец списъкът на действителните и спомагателните членове е утвърден. Той включва общо 24 души, от които четирима спомагателни.

В списъка четем имената на хора, които се помнят дълго в евангелските среди. На първо място това са п-р Иван Цаков, жена му Василка и децата му Неофит, Тодор и Естирка. Неофит Цаков дълги години е и редактор на в. „Зорница”. Срещаме името на Симеон Мутафов, включил се активно в живота на дружеството още през 1910 г. Той става негов председател през 1925–1926 г. По негова инициатива след 1920 г., когато дружеството е замряло поради войните, възстановява дейността си. По-късно той става пастор и за известно време председател на съюзното управление. Особено значимо е и името на Петър Т. Райчев. Той бил избран за председател на дружеството още на учредителното събрание и около 5 години е на този пост. Отличавал се е с добрите си организаторски способности. Жена му, Тодорка Райчева, била много дейна в делото на съпруга си. По-късно Петър Райчев преминава към Баптисткия съюз и се опитва да създаде баптистка църква в Асеновград. Интересно е, че преди няколко години неговият син Любен П. Райчев (спортист, участник в олимпиадата в Мелбърн, Австралия), малко преди смъртта си, поискал погребалната служба да бъде извършена в Евангелската църква в Асеновград. Казал, че по душа се чувства, че принадлежи към тази църква. Желанието му било изпълнено.

Между другите имена в списъка е и това на Васил Хр. Монев. Още на учредителното събрание той е избран за секретар. В продължение на 5 години изпълнява тази длъжност. Той оставя образцови протоколи, изписани с красив почерк и издържани както от административна, така и от естетическа гледна точка. Негов син е дякон на Петдесятната евангелска църква в Асеновград, а внукът му Йовко наскоро завършва богословие.

Васил Кабакчийски също е записан в списъка. Скромен, но много усърден член, той участва в няколко комисии. Негов син е пастор Руско Кабакчиев. Другият му син, Георги Кабакчиев, дълго време е в настоятелството на църквата в Асеновград.

Между останалите имена е това на Юрданка Сендова. За фамилията Сендови е добре да се каже повече. Тя е играела голяма роля в младежкото и евангелско движение като цяло. Синът на Стою и Катерина Сендови – Христо Сендов, е председател на дружеството от 1926 до 1932 г. През това време той развива активна дейност. Това се оказва и златният век на дружеството. Неговият брат Самуил участва в някои от комисиите. Сестра им Юрданка е между учредителите, но била приета като спомагателен член поради ненавършена 15-годишна възраст. Сестра им Невенка е основател и дългогодишен директор на първото в България професионално училище за милосърдни сестри към Българския червен кръст. Другата им сестра, Елисавета, е съпруга на пастор Асен Симеонов, дългогодишен пастор на Първа евангелска църква в София и председател на съюзното управление. Една любопитна подробност е, че баба Катеринка, която е над 50-годишна възраст, подава молба за член на младежкото дружеството. Нейното желание да бъде включена в дейността му е голямо. Молбата й е приета.

В протоколната книга изпъкват имената на Атанас и Анета Игнатови. В списъка на учредителите те стоят непосредствено след тези на пастор Иван Цаков и жена му. Анета Игнатова е била особено дейна. Тя е първият подпредседател, а през 1912 г. е избрана за председател. Почти няма протокол, в който да не се споменава името й – било като даваща идеи за нови дейности или като участник в някоя комисия. По нейна инициатива се създава детски отдел към дружеството. По-късно тя става и негов ръководител, а още по-късно отделът прераства в неделно детско училище към църквата. Тя организира и литературно-музикални вечеринки и беседи, за които пише и местният вестник. През 1935 г. й е възложена задачата да изнесе доклад по случай 25-годишнината на дружеството. Докладът се пази и днес. Съпругът й Атанас Игнатов е делегат на някои от конгресите, участвал е в някои комисии и е бил викан като консултант при вземане на важни решения от настоятелството. Техен внук е пастор Данаил П. Игнатов, а тяхна правнучка – Надя, която се жени за пастор Владимир Тодоров.

За известно време важно място в живота на дружеството заема семейството на Манол и Мария Иванови. Манол е негов председател през 1912–1915 г. Тяхната дъщеря Емилия (Милица) участвала в различни прояви на дружеството. Синът им Алберт Иванов бил за кратко време негов секретар. Той издава няколко броя младежки вестник „Мозайка”, след което заминава в САЩ, където става професор по немска филология.

Не може да не споменем и името на Цветанка Петрова, по-късно Джамбазова. Тя поема председателския пост в много труден за дружеството момент. Това е периодът на материалната и морална разруха, породен от войните между 1912 и 1918 г. През тези 6 години дружеството не функционира. За да се възстанови дейността му, трябвало да се гради отначало. Цветанка Петрова се справя успешно с тази отговорност. Дори когато напуска председателството, тя остава деен негов член. Тя е първата и най-дълго време практикуваща учителка в детско-юношеското неделно библейско училище.

Друг председател, допринесъл много за напредъка на дружеството, е Димитър Капаров. Той ръководи дружеството от 1933 до 1935 г. Неговите синове и до днес са дейни членове на църквата в Асеновград.

Покрай хората, заемащи ръководни постове в дружеството, има и други, по-скромни, но не по-малко всеотдайни дейци на младежкото християнско движение. В периода след 1926 г. срещаме името на Тодор Кожухаров. Той идва от православна среда, но се приобщава към дружеството и става негов деен член. По-късно той преминава и към петдесятното движение, към което става пастор.

« назад