Първите жени мисионери в България

Институт за българска протестантска история, 14.06.2008

Жени мисионери! При това – българки! Какво е това? Нали мисионерството поначало е мъжка работа? Нали, когато кажем „мисионерки”, имаме предвид „съпругите на мисионерите”? Рядко са жените мисионери. Затова и изразът „женски мисионерски дружества” звучи странно. Сигурно не са много хората, които знаят, че в България е имало Женски мисионерски съюз. Кратки сведения за него намираме във „Вестители на истината” от стр. 135 нататък. Там научаваме, че Женското мисионерско дружество е основано в Пловдив през 1922 г. от съпругата на пастир Иван Сечанов – Йорданка Сечанова. Разполагам с данни за подробности около дейността на съюза за периода 1935-1949 г.

В средата на 30-те години на 20. век Евангелската съборна църква в Асеновград е във възход. Към църквата има дейно младежко християнско дружество, което през 1935 г. чества 25-годишния си юбилей. Дружеството подготвя за служение 9 пастири. Въпреки че няма постоянен пастир, църквата в Асеновград е жива.

На 10 май 1934 г. църквата е посетена от две жени. Едната е председател на Съюза на женските мисионерски благотворителни дружества в България – Павлинка Димкова (по-късно по мъж - Никова), дъщеря на известния в миналото евангелист Пано Димков. Другата е  известната мисионерка Агнес Берт, наричана мис Берт. Те предлагат на жените от църквата да образуват женско мисионерско дружество. В дружеството се записват 15 жени. Временното ръководство е в състав: председател – Анета Игнатова, заместник-председател – Цветанка Петрова, секретар – Мара Сендова, и касиер – Стоянка Капарова. Заедно с това е приет и устав. Целта на дружеството е формулирана в чл. 3 от устава: „Да групира всички съзнателни християнки, госпожи и госпожици, за да работят за разпространение на Евангелието между жените в отечеството ни и по целия свят.”        

Посещението на мис Берт и Павлинка Димкова не е случайно. Те обхождат и други църкви. По същото време американските мисионери приключват дейността си в България и се изтеглят. Затова е нужно да бъдат подготвени местни служители, които да продължат дейността им. Една от целите е подготовката на библейски работници, предимно жени. Тъй като тогава няма подготвени пастири, жените от дружеството организират духовния живот в църквите. Така покриват нуждата от служители и  изиграват важна роля.

Жените мисионери от Асеновград работят усърдно за делото. На печата на сдружението е изписано: „Женско мисионерско благотворително дружество – Станимака”. По-късно думата „благотворително” отпада, защото не съществува в приетия по-късно устав.  Текстът на печата е променен:  „Женско мисионерско дружество – Асеновград”. Асеновградчанките поддържат най-близка връзка с жените от пловдивската евангелска църква. Двете женски дружества са толкова дейни, че седалището на съюза се мести от София в Пловдив. В устава на съюза от 1939 г. не е вписано конкретно седалището, но уставът е печатан за първи път в Пловдив. Затова може да се заключи, че и централата е била там. В петчленното настоятелство фигурират две жени от Асеновград – председател Анета Игнатова и касиер Руска Иванова, две жени от Пловдив – Сийка Зяпкова, секретар и Пенка Ив. Сечанова, деловодител. Петата е Павлинка Никова, заместник-председател, от София. От София са и двете жени, функциониращи като съветници – Зорица п-р Д. Фурнаджиева и Райна Г. Попова. Административната работа на Съюза се извършва основно в Асеновград. Всичко се пише на ръка, защото Съюзът не разполага с пишеща машина. Циркулярните и окръжните писма се размножават на циклостил. За технически секретар на доброволни начала е привлечен младежът Руско Кабакчиев, който има красив почерк. По-късно той става пастир на Евангелската съборна църква в Асеновград.

Ръководството на съюза с ентусиазъм изпълнява целите, поставени в устава: да свързва в живо духовно цяло всички женски мисионерски дружества в България и да внася единство в тяхната дейност; да се грижи за религиозното, морално и социално издигане на жената; да организира всички жени-благовестители при българските евангелски църкви; да събира средства за издръжката на подготвени за духовна работа жени – библейски служители.

Съюзът съществува до 1949 г. – времето на погром на евангелските църкви и арестуването и осъждането на почти всички пастири. През този 15-годишен период е извършена немалко работа. Тогава условията са неблагоприятни. Веднага след приключването на Втората световна война на власт в България идва и атеистичен режим на управление. Ще изброя някои от дейностите на дружеството през този период.

Всяка година от 1938 до 1948  (само за този период има данни) през февруари Съюзът организира специални събрания в рамките на Световния молитвен ден на жените. Изготвя се специална програма-сценарий, която да се използва и от жени, които нямат опит в служението. Обикновено се започва с тиха хвалебна музика. Следва прочит на текст, изготвен от авторката на програмата или взет от Библията. След това се отправят молитви от присъстващите, пеят се хвалебни песни с отпечатан текст и т.н. Събират се и дарения в подкрепа на дейността. В края на годината, обикновено през ноември, се чества Денят на женския мисионерски съюз. Той се използва за пропагандиране целите на съюза. Отправя се призив пастирите да съдействат на жените.

В продължение на около 10 години съюзът издава специални календари с портрети и биографии на забележителни жени мисионери. Съюзът разпространява и някои книги с подробно описание на живота и дейността на бележити християнки.

Ценна придобивка за църквите и дружествата е издаването на колода от 100 библейски карти за ползване при вечеринки и социални срещи. Всяка карта съдържа въпроси за някоя библейска личност. Този, който събере най-много карти, т.е. отговори на най-много въпроси, печели състезанието. Така се  изучава библейската история по забавен и приятен начин. Картите са редактирани от Пенка Сечанова, която е литератор по професия. Съюзът изпълнява усърдно и една друга основна цел – събира и изпраща редовно парични средства за издръжката на библейски работнички.

Има още жени, които се трудят за каузата на мисионерството в България. По-известни са: Мила Рилска от София, която посещава много места в страната, като изнася сказки и укрепва дружествата; Сийка Зяпкова от Пловдив, която превежда песни, включени в програмите за световните молитвени дни; Кина Вецигян от Пловдив приготвя някои от програмите за всесветските молитвени дни. Вера Мишкова от Пловдив е дългогодишен касиер, а Надя Игнатова от Асенновград – дългогодишна деловодител на съюза. Зорница Фурнаджиева и Райна Попова от София са дългогодишни съветници в съюза.

« назад