Аз, eвангелистът

Д-р теол. Доний К. Донев, 21.05.2008

В община Бургас на Великден се откри нова политическа кампания срещу няколко вероизповедания. Между тях бяха и българските евангелски християни в града. Особено интересен в пропагандните материали на кметството (разпространени и по училищата в региона) е езикът на автора им – той буквално ни пренася 60 години назад. Със „загрижеността” да бъдем предпазени от силните западни културни влияния се имитира общинска политическа дейност, целяща да създаде масова истерия, която да измести общественото внимание от регионалните и национални икономически и социални теми. Метод, до болка познат от близкото тоталитарно минало и от годините на прехода по време на правителствата Беров и Виденов.

Въпросът за сектите в България е изчерпан още от 1949 г., от времето на пасторския процес и доживотните присъди, издадени на българските евангелски пастори. Всичко това унищожи елита на българския протестантизъм, сочен като пример за цивилизованост и култивираност у нас от Славейков, Вазов, Шишманов и Яворов.

Всеки, който отъждествява себе си като като поборник в лова на вещици, обявен за „война против евангелските секти”, се оприличава на палачите, изпълнили присъдите, издадени от т.нар. Народен съд срещу пастори. Такива хора са обикновени комунисти, скрити под овчата кожа на фасадна демокрация. За голяма изненада на поборниците в Бургас срещу българското протестантство, комунистическата тоталитарна идеология и дейността й са осъдени на територията на Република България от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (обн. ДВ, бр. 37, 5.V.2000 г.). Всеки, който си позволява историческия лукс да подклажда „война против евангелските секти”, набеждавайки за секти инакомислещите, но едновярващи протестантски църкви, застрашава религиозната свобода на България и утъпква пътя за нов пасторски процес. Поемайки ролята на техен следовател, той би довел процеса до нови невинни жертви.

Негърът на българската демокрация

Едно от първите неща, които всеки пристигащ в Америка за кратка или по-продължителна визита открива, е строгата забрана против използването на думата „негър.” Дори като неписан закон това е най-спазваното табу в Америка. Символ на робския гнет и неговото унижение, тази дума е политически некоректна, нравствено неприлична, обществено обидна, морално неприемлива, знак за неблагоприличие, признак на ниска култура и ругатня. Тя е просто забранена.

В България така трябва да стане с думата „секта”, станала нарицателно за всички и всеки, чиято вяра се различава от тази на т.нар. традиционно православие. Не говоря за истинската православна вяра, която малцина в България все още познават и практикуват, а за онова пълно със схизми, парични и имотни „недоразумения”, спонсорирано от мутри и пишман политици, насадено от комунистическия режим и пълно с антибиблейски окулт, псевдовярване, което Светломира Димитрова от „Дневник” правилно нарича „нито право, нито славно, нежели българско” (http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=489768). А какво е правото на една вяра, оцеляла 500 години под робство, днес да заробва други християни, като ги нарича „рая” и „секти”?

Това е унизителният начин, по който се използва думата „секта” в България. Дискусията за сектите пламва веднага, щом някому е нужно да обвини за демографския проблем и за липсата на вяра в младото поколение някоя „незащитена” група в българското общество или просто за да отклони вниманието от разгарящата се политическа криза. Редакцията на „Евангелски вестник” написа много точно: има криза – има „секти” (http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=596). Подобни примери в новата българска история станаха твърде много и вече за никого не са нов подход. Това е подходът на Нерон, обвиняващ християните за изгорения Рим. В годините на прехода вината за изгорената България е политическо и пропагандно нанасяна върху една или друга евангелска църква. И всичко това е с единствената цел създаване на масова психоза, за да не се търси отговорност от истинските виновници за социалните кризи у нас.

Някога избягалите негри в Америка били линчувани и убивани от членовете на ку-клукс-клан. Ако евангелският вярващ в България продължава да бъде третиран като негър и занапред, очаквам следващия път, когато дойда в Бургас, служителката, изготвила великденския „реферат” и подписалата го зам.-кметица, да ме посрещнат с бели качулки и запалени кръстове. Аз другояче не мога да дойда освен облечен във вяра. А против нея „куршуми” и „бронебойни патрони”, както комунистическият поет с евангелско протестантско кръщелно свидетелство Никола Вапцаров пише: „Няма открити, няма открити.”

При подклаждане на верска нетърпимост резултатът е религиозен сблъсък, а при религиозен сблъсък политиката и дипломацията са и остават безсилни. Това ли целят авторите на писмото, посочвайки свободно и безотговорно петдесятните църкви за „делители” на народа? Или може би го правят, за да отклонят вниманието на обществото от истинските проблеми, свързани с града по трасето Бургас–Александруполис?

Инсценираните политически акции срещу евангелските църкви трябва да спрат! Време е да се потърси истинска политическа отговорност на истинските политически виновници. Евангелският вярващ трябва да спре да бъде „негърът” на българската демокрация, а думата „секта” следва да бъде незабавно обявена за мръсна дума в обществената артикулация, каквато е.

Политическите чадъри

Свидетел съм на личните посещения на българския народен представител Димитър Луджев в Петдесятната църква в Ямбол, с които целеше да популяризира синята идея в ранните години на демокрацията. Десните посетители на евангелските църкви тогава бяха толкова много, че е трудно да се изброят. А нужно ли е да се споменава Евролевицата и сформираната на етническа основа по същия политически терк „Евророма”, в която бездънно потънаха хилядите гласове на роми протестанти? Представителите на властта, които по време на избори упорито търсят политическа подкрепа на евангелските църкви и тяхното влияние сред малцинствените групи, днес упорито мълчат по казуса в Бургас и с това подкрепят дейността на кметства и общини, които агентурно разгръщат противоконституционно преследване на религиозни групи в България. Ако сте приели подкрепата на евангелските църкви по време на избирателните си кампании, не е ли редно да защитите конституционното им право като ваши избиратели? А дори да не сте спечелили нито един евангелски глас, не е ли редно някой да заеме позиция само заради принципите на демокрацията, защото става дума за български граждани християни?

Рядко журналист се осмелява да пише за историческия принос на протестантските църкви в България. Защо няма нито един репортаж за хилядите тонове от хранителни и медицински помощи, които бяха внесени в България в най-кризисните периоди на последните 18 години? Дали защото България има нужда от изкупителни жертви в „страшния филм” на дългия преход? Разиграваното антисектантство от местни органи на властта срещу официални, законно регистрирани вероизповедания, с голям исторически принос към българската култура и държава е циничен израз на родната псевдодемократичност.

Когато в България ставаха политически преврати, рискуващи гражданска война; когато се замогваха „новите” икономически корпорации и се преструктурираха останките от комунистическата олигархия; когато се формираха престъпните групировки, не някой друг, а евангелските вярващи станаха „лошите в страшния филм на прехода”, защото се осмелихме да апелираме за праведност, справедливост и практическа библейска святост в междучовешките отношения в обществото.

Мълчанието на пасторите

На Великден, в навечерието на поредната правителствена криза, кметът на Бургас откри сезона за „лов на вещици”, като обяви „война на сектите”. Писмото, подписано от зам.-кмета Йорданка Ананиева и разпратено до всички училища в града, предупреди обществото да се пази от дейността на „Свидетели на Йехова”, мормони и петдесятни евангелисти (http://pastir.org/index.php/archives/52). Реакцията на евангелските църкви до момента се изразява чрез Обединените евангелски църкви с писмо на д-р Неделчев до главния прокурор на републиката (http://pastir.org/index.php/archives/59) и запитването на пастор Живко Тончев (http://pastir.org/index.php/archives/60). Това стана повод за среща на бургаските пастори с кмета Николов (http://www.blagovremie.com/2008god/mai/2unas2008-05.htm). На резултата от тази кореспонденция до момента би следвало да се гледа като на барометър за ефективността на посочения подход и нуждата от нова парадигма за действие при подобни бъдещи ситуации.

Докато по времето на комунистическата диктатура комуникацията между евангелските църкви бе ограничена, днес тя е свободна (доколкото може да е свободно едно общество, в което службите подслушват и записват телефони, елелектронна поща и дори чат-програми). Повечето от евангелските църкви и техните ръководители разполагат с няколко телефона за контакт, електронна поща и дори интернет страници. Дори да липсват такива, съществуват интернет общества, които с готовност биха отразили всяко мнение, отзвук или информация за пресата. След атаката срещу евангелските петдесятни църкви в Бургас всяко едно евангелско вероизповедание трябваше да излезе с официална позиция и да даде гласност в медиите на единствената позиция, която е морално правилна в този казус: евангелските църкви не са секти. Думите на немския евангелски пастор Мартин Ниймьолер („Когато дойдоха за мен, не бе останал никой да говори в моя защита...”) са все още валидни. В българската реалност това време не е в някакво неопределено бъдеще. Защото, разбрали или не разбрали, те вече дойдоха за вас...

Секти ли са протестантските църкви в България?

Но ако все пак водачите на евангелските църкви не искат да влизат в конфликти с властта, защото са изиграли своята историческа роля и, уморени от битките, са се примирили да бъдат идентифицирани с думата „секта” от времето на режима, то едно цяло ново евангелско българско поколение в страната (а и извън нея) не е съгласно да бъде наричано с този грозен епитет. Затова е нужно веднъж завинаги в България да се разреши казусът, който води до третиране на евангелските църкви като секти.

Антиподът на този въпрос може да бъде открит и в контекста на проблемите на Гръцката патриаршия или във всяка друга точка по земното кълбо, където Българската православна църква чрез своите епархии или настоятелства е малцинство. След почти 20 години изследователска работа в областта на теологията смея да твърдя, че не съм открил нито едно публично изказване на водачите и представителите на българските, но и на останалите православни епархии и настоятелства в чужбина, които да определят евангелските петдесятни църкви (независимо дали американски, европейски или български) като секти. Следователно, ако контекстът променя значението на определението „секти”, то самото определение не е и не може да бъде константна величина и дефиниция.

Истината е, че всеки православен вярващ, който се осмелява да твърди, че отделянето от което и да е православно статукво е сектантство, особено когато то приема абсолютния авторитет на Библията, следва да се замисли за историческото начало на българското православие и личното си самоопределение като християнин. Защото по горната дефиниция „сектантска” е и идеята на светите братя Кирил и Методий да преведат Библията на български език, отделяйки се от официалното византийско и – забележете – православно статукво.

Вярата в Бога не може да се раздели на православна, протестантска или католическа. Истинските вярващи споделят едни и същи принципи – библейските. Дори да има доктринални църковно-исторически различия, то истинската християнска вяра остава в съгласие с догмите за божественото единство, спасителната жертва на Богочовека Исус Христос и моралните ценности на онези, които наричат себе си вярващи и се стремят към честност и хуманност, за да са „святи, както Той е Свят”.

Православният юрист и църковен публицист Пламен Сивов правилно реагира на опита на община Бургас да „раздели” православието от „сектите”. Подобни действия са забранени на държавата, която като „отделена от религиозните институции” по Конституция (чл. 13, ал. 2) и „светска” според тълкувателно решение на Конституционния съд № 2/1998 г. по Конституция се самоопределя като отделна от църквата и респектира, че „вероизповеданията са свободни” (чл. 13, ал. 1 от Конституцията). Следователно остава без право на вмешателство в църковните доктрини. Противно на това, в казуса „Бургас 2008” държавните служители не само си присвояват правото да определят какво е православието, но и насилствено му придават антипротестантска характеристика. Кой разделя народа ни? Евангелските християни, които говорят за необходимостта от преосмисляне на духовната криза в потънала в грях България, или онези, които следят, разследват, събират информация и списват с агентурна сръчност и последователност гражданите у нас, изграждайки стратегически мероприятия за преследване на християни в България, отъждествявайки ги с думата „секти”, който те нямат прерогативи да употребяват, тъй като не са богослови и не водят теологичен дебат?

Истината е, че няма и не може да има сериозно мнение от истински православен богослов, което да определя евангелските църкви в България като секти. Достатъчен аргумент за това е вече позабравеното наследство на академик протопрезвитера Стефан Цанков и много други преди злокобната дата 9.ІХ.1944 г., за които явно поради наличието на „достатъчно” руско-съветска православна литература у нас вече не се говори. Историческият принос на евангелските църкви към запазването на българщината е точно толкова голям, колкото този на Православната църква. В процесите на прехода, когато приносът на разделеното от правосъдието българско православие е най-малкото неясен, то приносът на евангелските църкви е категоричен, на практика доказан и действително документиран. Нещо повече, той е известен и ценен в Европейския съюз – една политическа формация, в която половината й граждани, или 150 млн. са протестанти. Българският протестантизъм има своето историческо място в цивилизована Европа и само крайно закостенял в мисленето от преди 1989 г. служител или крайно невеж по собствената си и европейската история би използвал думата „секта” за евангелските християни днес.

Крайно време е да се каже ясно и недвусмислено: само защото някой християнин вярва различно от православното статукво, не означава, че е сектант.

Ако Ян Хус е сектант, изгорен на кладата заради отделяне от статуквото на католицизма, тогава и аз, евангелистът, съм сектант като Хус. Ако Галилео Галилей е сектант, защото застава срещу статуквото, че Ватиканът е възприел по традиция Птолемеевата система, че Земята е център на Слънчевата система (което между впрочем противоречи на написаното в Библията), тогава и аз, евангелистът, съм сектант като Галилей. Ако Уиклиф, бащата на Английската реформация (чиито кости бяха изровени от гроба и изгорени, за да се изтрие и следата от него), е сектант, защото се осмелява да преведе Библията на говорим английски и да достигне масите с нейното послание, тогава и аз, евангелистът, съм сектант като Уиклиф. Ако Мартин Лютер, който издига принципа sola fide и sola scriptura за спасението от греховете само чрез вяра в Христа и за достатъчността на личната вяра в Бога, който превежда Библията на разбираем немски език и я представя като единствения авторитет за християнина, е сектант, тогава и аз, евангелистът, съм сектант като Лютер. И ако светите братя Кирил и Методий са сектанти, защото се разграничават от приетото православно статукво на Византия и Рим и превеждат Библията на говорим български език, тогава позволете ми и аз, евангелистът, да бъда сектант като Кирил и Методий. Но ако разграничаването от приетото статукво цели да се намери истинската вяра в Бога по примера на Хус, Галилей, Уиклиф, Лютер, Кирил и Методий и евангелските вярващи не е сектантство, защо се харчат парите на данъкоплатците за пропагандни мероприятия срещу исторически присъстващите евангелски църкви у нас, вместо да се насочат усилия и ресурси там, където трябва.

• Борбата със сектите би изглеждала другояче и изисква отговор на следните въпроси: Какво прави държавата относно сектата на мафиотите и мутрите, чийто живот няма нищо общо с българското православие, дори и ако го спонсорират от време на време?
  
• Какво прави държавата относно сектата на банковите играчи, които обраха парите на народа, а днес имат наглостта да му ги предлагат като „нисколихвени” заеми?
  
• Какво прави държавата със сектата на продажните политици, които дават предизборни обещания, а връщат само следизборни резили?
  
• И кои са членовете на сектата на онези, на които все още не е потърсена отговорност за това, че зарибяват ученици с наркотици, продават малолетни деца за проститутки и създават България, в която единственият логичен избор пред младия, умния, можещия и здравомислещия е да я напусне?

Уважаеми кметство и община Бургас, уважаемо правителство, от тези секти опазете децата на България! А вярата, дадена от Бога в сърцата им, оставате да изберат сами по преценката на личната си съвест, къде да я изповядват, като им осигурите демократични закони, икономическа сигурност и правото да са щастливи в своята Родина, която им гарантира на практика свободата на съвестта, мисълта и избора на вероизповеданието и религиозните възгледи като ненакърними (чл. 37, ал. 1 от Конституцията). В противен случай точно вас историята ще нарицае за „сектанти”. Защото „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евреи 9:27).

« назад