Начало на евангелските баптистки църкви в България, част 2

Момчил Петров, Георги Гърдев, 15.05.2007

По съвсем друг ред протичат събитията, довели до създаването на първата баптистка общност в България – църквата в Казанлък. В основата на нейното създаване е Стефан Курдов, казанлъшки книгопродавец. При едно от пътуванията си до Цариград попада в Арменската евангелска църква, където приема благовестието. След завръщането си в Казанлък започва ревностно да разпространява евангелската вяра сред приятели и роднини. През 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана от благовестието на Курдов. Малката общност е изправена пред яростната съпротива на православните свещеници и характерните и за други случаи тълпи безчинстващи. През 1871 г. почива Илия Курдов, брат на Стефан, и неговото погребение не е допуснато в градското гробище. След два дни семейството му успява да го погребе в полето край града.

През 1875 г. обществото вече наброява 12 души и след многократни настоявания американската мисия на конгрешанските църкви назначава за постоянен проповедник Никола Влаев. През същата година обаче казанлъшката църква е посетена от Херболт, баптист, работещ като книжар към Британското библейско общество (според информация от църквата Херболт е бил предварително поканен от казанлъшките вярващи). Практически от 1867 г. до 1875 г. обществото в Казанлък се организира, дисциплинира и обучава напълно самостоятелно. Казанлъшките вярващи са свикнали сами да изследват Писанията и въпреки че вече имат проповедник от Конгрешанската църква, с интерес слушат и изследват проблема за кръщението във вода, основано на съзнателна вяра и покаяние.

Следствие от тези разговори и изследвания църквата в Казанлък приема учението за кръщение във вода с вяра. Въпреки опитите на пастор Влаев и Л. Бонд от Конгрешанската мисия да ги убедят да се придържат към доктрината на Конгрешанската църква, казанлъчани остават твърди привърженици на кръщението, следствие вяра. Членовете на църквата изготвят две официални писма до американските мисионери и Благотворителното евангелско дружество, в които подробно излагат убежденията си и решимостта си да се придържат към тях. След тези събития църквата преживява подем и към нея се присъединяват нови семейства. През Освободителната война Казанлък е опустошен от турците, а в погромите загива основателят на църквата Стефан Курдов.

След войната казанлъшката баптистка общност отправя молба да им бъде изпратен пастор, като писмото е публикувано в германски баптистки вестник със заглавие “Македонският призив за помощ се повтаря от самата Македония”, като очевидно се прави паралел с известното откровение на апостол Павел, описано в Деяния на апостолите. През септември 1880 г. Иван Каргел пристига в Казанлък и извършва първите водни кръщения. Каргел посещава Казанлък и през 1882 г. и 1883 г. за нови водни кръщения следствие успешната работа на обществото. Баптистката църква в Казанлък се утвърждава като една от големите в страната. Нейното възникване е следствие на духовните търсения на призвани казанлъчани, а действията на мисионерите само подпомагат служението на местните вярващи.

През 1902 г. е основана и баптистката църква в Чирпан като резултат от служението на пастор Петър Дойчев, завършил богословие в САЩ. Скоро след основаването си църквата се сдобива със собствена сграда. Към този момент българските баптистки наброяват 160 членове и много по-голям брой посетители, тъй като баптистките пастори прилагат строги изисквания към желаещите да бъдат кръстени във вода.

През 1908 г. делегати, избрани от всички баптистки църкви, основават и Съюза на евангелските баптистки църкви. Пръв негов председател е пастор Павел Дойчев. Началното развитие на баптисткото движение в България е свързано в много по-малка степен с чужди мисии, сравнено с конгрешанската и с методистката общност. Практически няма външна централа, която инициира началото на баптисткото служение. Помощта и намесата на германските баптисти идва като подкрепа на вече създадените баптистки църкви. Разбира се, работата на баптистки служители като книжари към Британското библейско дружество благоприятства създаването на първите баптистки църкви. Но това в никакъв случай не е била инициатива на дружеството и практически няма връзка с неговата дейност.

Така от самото си начало баптисткото движение в България е зависимо преди всичко от жертвоготовността, посвещението и уменията на неговите членове, което се оказва възможно най-добрата основа за бъдещи успехи. Трябва да си дадем сметка, че учението за кръщение в съзнателна възраст представлява много по-тежко предизвикателство и конфронтация с традиционната култура в България, сравнено със съществуващите до този момент евангелски църкви в страната. Самото баптистко служение обаче е много по-органично свързано с манталитета на българите, атмосферата на българските баптистки събрания е искрена и непринудена, неповлияна от външни църковни модели и съобразена с хората, които трябва да бъдат достигнати. Баптистката църква изглежда много повече като общност от единомишленици, отколкото като строго организирана институция. Всичко това прави възможно постепенното нарастване на българската баптистка общност.

« назад