Протестантите и създаването на български национални институции (втора част)

Институт за българска протестантска история, 18.03.2007

В поредицата от статии са дадени многобройни примери за успеха, който обществото постига по пътя на свободната икономика и ограничената държава. Така например е посочено, че големите европейски държави, като Франция, Германия и Русия, с държавни железници имат между 13 и 16 000 километра железопътни трасета, докато в САЩ, където собствеността върху железниците е частна – над 96 000 километра. По същия начин е даден пример в областта на висшето образование, където САЩ с над 300 висши заведения и над 55 000 обучавани в тях отново изпреварва всички Велики сили именно с децентрализираната си, свободна университетска система.

Проблемът с корупцията е разглеждан в същата перспектива. Според авторите на “Зорница” (бр. 5, 1879) най-ефикасната мярка срещу корупцията е малкият брой чиновници и ограничените средства, които правителството преразпределя: “Американците бяха убедени, че ако правителството поеме отговорността да прави железниците и телеграфите, да отваря рудници и да съгражда фабрики, много хора от чиновниците щяха да станат безчестни. В такъв случай не само числото на чиновниците ще трябва да се умножи, но и твърде голямо количество пари ще трябва да минат през ръцете им, а това ще ги изкушава да скриват от тях за себе си.” Сериозно е засегната необходимостта правителството да не се намесва в свободните пазарни отношения, толерирайки едни участници за сметка на справедливата конкуренция: “Правителството не помага направо на някои частни лица в предприятията им, но то ги оставя свободно да си помагат сами. То не съставя дружества за разни предприятия, нито гледа на тях с подозрение, когато биват съставяни от поданиците му. Правителството не предприема да се грижи за всички интереси на народа, но го насърчава да се грижи сам за себе си. То не предприема никакви предприятия, но уверява народа си, че ако той ги предприеме, ще защитава правата му.”

В същия дух са и внушенията на тема численост на войската. Авторите на “Зорница” недвусмислено доказват, че европейските правителства изтощават народите си, принуждавайки ги да издържат огромни въоръжени сили. САЩ по онова време поддържат 10 пъти по-малобройна постоянна армия от Австро-Унгарската империя, 15 пъти по-малобройна от френската и германската и 20 пъти по-малобройна от руската армия. Авторите застъпват тезата, че многобройната мирновременна войска е “враждебна на свободните учреждения”, отнема ресурса на “най-здравите и най-деятелните хора (...) и додето служат като войници, не произвеждат нищо полезно за народа”. Като алтернатива на огромния и скъп репресивен апарат авторите препоръчват “такива справедливи закони, изпълнявани по такъв безпристрастен начин, щото да няма причина за безпорядъчни смущения”, както и придържането към справедлива и миролюбива външна политика.

Основно място е отделено на темата за политическата свобода, за свободното избиране на представителни органи, за възможността мнозинството да осъществява волята си, но същевременно не накърнявайки правата на малцинството. Изрично са посочени основни права, като свобода на мнението, правото на честен и открит съдебен процес, правото на собственост и т.н., както и механизмите за защита на тези права.

Накратко в единадесет последователни броя протестантската общност в България умело внушава на българското общество какъв е перспективният и етичен път на развитие. Трябва да си даваме сметка, че “Зорница” е най-тиражното периодично издание и е разпространявано практически във всяко българско населено място.

На 21 март 1879 г. Учредителното събрание отхвърля рапорта на консерваторите, в който се излагат основните принципи на тяхната версия на бъдещата конституция, и пристъпва към гласуване на основния закон член по член. Мнозинството от депутатите се оказват решени да изработят конституция, която защитава широки свободи на българския народ в духа на най-либералните основни закони, гарантирайки равенство пред закона, свобода на словото и печата, религиозна свобода, лична неприкосновеност на живота и имота, свобода на сдружаванията, събранията и правото на петиции. На 16 април 1879 г. окончателно е приета Търновската конституция. На Третата българска държава и предстои да премине през драматични събития – военни победи и поражения, диктаторски режими и граждански войни, икономически възход и кризи, но Търновската конституция през цялото това време сочи изхода от всяка криза и стои като основа за здраво и успешно развитие.

В заключение: от дистанцията на времето не можем да не си дадем сметка за ясния ангажимент, който евангелската общност поема в зората на българската държава – да бъде учител на своя народ и да го насърчава по най-подходящия и категоричен начин да прави смели стъпки в правилната посока. Трябва да отчетем ясното виждане, което нашите бащи във вярата са имали по всички въпроси на общественото устройство, и да се запитаме кои от нашите днешни възгледи са потвърждение или отрицание на социалната доктрина на Българската протестантска църква, ясно изразена в съдбоносните дни на 1879 г.

« назад