Единни или разделени

Българска мисионерска мрежа, 22.02.2007

Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие!

Бойко Божидаров, БММ

Тези думи от Псалм 133 винаги са актуални и в много случаи решаващи за успеха на работата ни като Божи служители, включително и на мисионерското поле.

Днес има много деноминации, много организации. Те наистина проявяват усилия да бъдат единни, но невинаги успяват. Ако са единни относно Господ Исус Христос, тогава добре – изпълнява се Словото, което казва: „Но сега те са много части, а едно тяло.” (I Кор. 12:20) В този случай не се издигат различията между частите, а на първо (и централно) място е Исус. Реалността обаче често е различна – има разделения както между деноминациите, така и между отделните „надденоминационни” организации и разделения, които са човешки и не ходят в единството, постановено от Царя. Плод са на нашите човешки слабости и незрелост като християни.

Когато говорим за мисии към недостигнатите народи, често се смята, че финансите са основен проблем (поне за България). Всъщност има един по-голям проблем – липсата на единство. Всички, които говорят за мисии до далечните народи, имат голямо желание за големи неща. Но когато започнат да се готвят за заминаване, понякога изникват най-различни вътрешни проблеми – коя да бъде организацията, какво да поеме, как да се координират нещата, какво трябва и какво не трябва да се говори и т.н. Това наистина е нормално, но...

Бедните селяни от Бирма, Тибет, Иран, Камбоджа изобщо не се интересуват нито от деноминациите ни, нито от нашите различни виждания, нито коя организация стои зад нас... Единственото, което те биха искали да знаят, е с какво Исус е по-превъзходен от досегашната им вяра в идолите. Техните религии също са пълни с течения, клонове, секти и организации. Ако разберат, че и при нас, християните, е така, тогава не е странно, че си мислят: „Явно Христос не е по-различен от боговете в нашата религия. Той е просто една от многото религии. Тогава е по-добре да си останем с нашите идоли, поне няма да имаме проблем с роднините, съселяните и религиозните ни водачи.” И наистина, когато бях в Китай, видях нещо, което е доста тъжно, но е факт. Там има много идоли, свързани с будизма. Един ден на улицата ме срещна будист, който раздаваше „благословения” – картички с изображения на идоли. Предложи ми една картичка, но аз му казах, че вярвам в Исус. И той отговори: „Тогава нека богът (разбирай идолът” Исус да те благослови.” По-късно разбрах, че в днешно време в Източна Азия е станало модерно към целия пантеон от идоли да се прибавят и имена като Мао Дзедун, Исус Христос, Мохамед и т.н. Все едно, че те са „едни от многото идоли”. За голяма част от китайците Исус е просто „един от идолите, почитан най-вече на Запад”. Много от тях все още не виждат превъзходството на нашия Господ над сбирщината от идоли и човешки изображения! До голяма степен причината е липсата на единство сред нас – както в България, така и в Китай, така и в целия свят.

„С това искам да кажа, че всеки от вас казва:Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов. Нима се е разделил Христос? Павел ли беше разпнат за вас? Или в Павловото име се кръстихте?”– се обръща Павел към коринтяните (I Кор. 1:12–13). А в днешно време тези думи биха могли да звучат и така: „Мартин Лутер ли се разпна за вас? Или Дерек Принс, или Джон Уесли, или Бени Хин, или папата?” Не говори ли това доколко сме израснали в търсенето на нашия Господ? Нима Господ е слаб да ни разкрие „дали има кръщение в Святия Дух, дали трябва или не трябва да се говорят езици” и много други истини, някои от които принадлежат към т.нар. духовно мляко и основите на християнството, които би трябвало да знаем още от първите години или дори месеци във вярата ни! Отново казвам – нито Господ, нито недостигнатите хора, живеещи в тъмнина, не се интересуват от нашите слабости и различия.

Нека все пак да разкажа какво Господ прави, когато силите на тъмнината също не са единни. От най-древни времена Господ управлява народите на света, които все „се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник” (Пс. 2:2), стремейки се да си построят своя крепост, свой „земен рай”, без Царя, още от Вавилонската кула, та до наши дни.

Допреди 50 години в най-високата планинска земя на света е съществувало кралството Тибет, управлявано от Далай Лама, и затворено като крепост под мрака на будизма, без да се допускат чужденци, които да смущават този „земен рай”. Господ обаче изпраща против тази крепост една друга тъмна сила, също толкова насочена против Исус – китайските комунисти. Оттогава много хора от Запад протестират и се възмущават, викайки: „Свобода за Тибет!” Господ обаче е на друго мнение.

Дали наистина ако китайците не бяха дошли, Тибет щеше да бъде свободен? Свободен от какво? Всъщност тогава Тибет и досега щеше да си остане една мрачна, напълно изолирана „свободна” крепост на будизма. В действителност Господ, използвайки една тъмна сила, разбива друга и резултатът е, че днес много западни туристи посещават Тибет и благовестието бавно, но сигурно навлиза и в тази земя. Така, без да искат и без изобщо да са предполагали, китайските комунисти, противници на благовестието, всъщност отварят пътя му към Тибет!

Господ е против единството на противниците Му. Но Той е за единството на Неговите избрани против врага. „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои” (Мат. 12:25). Дали тези думи са само за нашия враг от този свят, или важат и за нас? Да, наистина, различията между нас най-често идват от различното ниво на зрелост и познаване на Господа. Но това не би било проблем, ако на първо място поставяме Него и ако винаги Го търсим. Да Го търсим, съвсем практически означава и да си обновяваме ума, т.е. да бъдем отворени и готови да си променяме схващанията и да не претендираме, че познаваме цялата Библия и цялата истина, защото колкото повече се доближаваме към Него, толкова по-нови и чудесни неща възприемаме. Затова нека да Го търсим и да не се хващаме само за една част от истината, защото често това поражда различията между нас (особено когато тази истина дори не е истина, а човекоугодно изкривяване на Словото), а да тичаме напред към Господ, защото „тези, които търсят Неговото лице, те са Яков” (Пс. 24:6), и какъвто Го намерим, такъв и ще Го представим на погиващите както в България, така и в най-далечната земя.

« назад