Създаване на българската протестантска мисионерска организация

Институт за българска протестантска история, 13.12.2006

Създаването на първите конгрешански и методистки църкви предопределя перспективата, в която ще се развива българският протестантизъм. Макар първите плодове да са следствие на жертвоготовността на американските и английските християни, на посвещението и таланта на мисионерите, за всички служители на евангелското движение е ясно, че Протестантската църква в България би достигнала плодотворна зрелост едва когато е в състояние без външна помощ да посреща своите организационни, образователни и не на последно място материални нужди.

Още преди създаването на самостоятелна българска държава през 19. век българските протестанти правят решителна и далновидна стъпка за създаването на самостоятелно Българско евангелско благотворително дружество. Събитията, свързани със създаването на тази организация, се развиват след преместването на Американското мисионерско училище от Пловдив в Самоков през 1872 г., където то продължило своята дейност при по-добра материална база и с амбициозна програма под името Американска богословска семинария. В основата на проекта за създаването на организацията стои визията за тази институция, която има българският евангелски служител Андрей Цанов. Самият той бил възпитаник на мисионерското училище в Пловдив, а през 1871 г. завършил колежа „Хамилтон” в САЩ. След кратко учителстване в Разград А. Цанов се установява в Самоков. Идеята му е да се създаде организация, която да работи за разпространението на евангелската вяра и етика сред българския народ, като същата организация да подпомага финансово църквите, евангелските издания и мисионери за все още недостигнатите населени места. Тази идея намира гореща подкрепа у Никола Бояджиев, Иван Тонджоров, Никола Матинчев, Никола и Иван Чакалови, Михаил Поптодоров, Васил Караиванов. Съмишлениците започнали събрания, на които избистрят своите идеи и набелязват конкретните стъпки за започване на проекта. След изготвянето на проектоустав на дружеството са разпратени покани до вече функциониращите български евангелски църкви.

Така се състоял първият събор на Българското евангелско дружество между 16 и 19 юли 1875 г. в Самоков. Първите проекти, които дружеството стартира, са подпомагането на вестниците “Зорница “и “Домашен приятел” и субсидиране изданията на чуждестранните библейски общества с цел постигането на достъпни за българите цени.

Основаното през 1875 г. Българско евангелско дружество просъществува около 80 години до налагането на сталинистката диктатура в България. В определени години броят на членуващите в него български евангелски християни надвишава 1000 активни дарители. В годините на своята дейност дружеството придобива вестник “Зарница”, построява своя сграда в центъра на София и молитвени домове в редица български градове, които се ползват от различни евангелски деноминации, построява и поддържа евангелски книжарници и пътуващи книжари, субсидира редица издания за духовна литература. Сред значимите проекти на дружеството е и поддържането на свои евангелизатори.

През 1917 г. е създаден и пенсионен фонд за българските евангелски пастори, който обезпечава достойни старини на служителите на българския протестантизъм. Фондът е заграбен от тоталитарната комунистическа власт при национализацията .

Създаването и дейността на Българското евангелско дружество показват ангажимента и жертвоготовността на българските протестанти за евангелското дело в България. Дружеството е създадено в момент, когато изцяло се разчита на финансиране от американските мисии и свидетелства за етиката на българските протестанти, негови създатели и членове, развита от основния волунтаристичен библейски принцип “по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Дружеството е високо ценено от американските и английските мисионери, които виждат в него бъдещ заместник на Бостънския борд и Методистката мисия. Това чисто българско дело прекрасно демонстрира единството на Българската протестантска църква и способността на българските евангелски християни от всички протестантски общества да работят за обща кауза отвъд деноминационните прегради, същевременно запазвайки своята верска идентичност. През годините в дружеството членуват стотици конгрешани, методисти, баптисти и петдесятници, като организацията подкрепя проекти на различни църкви.

Българското евангелско дружество носи ценно идейно и практическо послание към днешното поколение български протестанти. Създадено е във време, когато българската евангелска общност е десетки пъти по-малобройна от днешната, българският народ е в многократно по-тежка ситуация, без да има дори своя държавност и с неясна перспектива тя да се създаде изобщо. Неговите създатели обаче безстрашно декларират своята вяра в бъдещето на българския народ и в необходимостта българските християни самостоятелно да изграждат своите институции и да се грижат за спасението на своя народ с възможностите, които Бог им е отредил. Очевидно неговите създатели са предпочели по-трудния път на жертвата, усилието и риска пред уютната възможност да уповават за всяко развитие на даренията от чуждестранните християни. Българското евангелско дружество се явява и пример за това, как въпреки различната деноминационна принадлежност българските протестанти са способни да развиват безкористно общи проекти и да се жертват за тях, въпреки че конкретната облага в много от случаите остава за “чужда” деноминация. Същевременно тези съвместни проекти са лишени от нездрав и безпринципен екуменизъм и не заличават идентичността на църквите. По един зрял начин дейците на това уникално дружество си дават сметка, че многообразието създава условия за по-големи успехи на евангелското дело, когато не е движено от тесногръди сепаратистки мотиви. В умението да се постига този баланс се състои всъщност силата на Българската протестантска църква

« назад