Първите протестантски църкви в България

Институт за българска протестантска история, 22.08.2006

Преводът на Библията на говорим български език допринася за създаването на атмосфера, в която вярата на българския народ намира нов път към своето възраждане. Библията става най-печатаната и разпространявана книга, която формира езика и литературата на страната. Познанието, духовно и културно, което е в основата протестантската вяра, разпалва просветата на българския народ. Безбройните печатни издания под формата на публикации, образователни статии, сказки, вестници, списания и книги запълват празнината на тъмните годините на робството. За разпространението на новопечатната литература на стратегически места се създават мисионерски станции.

Предаденото знание се превръща в нова сила за възраждане на българщината. Всенародното просвещение се превръща в приоритет за мисионерите. Тяхната работа като просветители скоро създава динамики, които привличат младото поколение на България към един нов модел на образование. Концентрираният образователен процес съдейства за създаването многобройните протестантски училища и на постоянни мисии в различни градове на страната.

Мисионерските станции, установени в България в средата на 19. век, стават причина и за организирането на първите евангелски общества, а впоследствие – и за построяването на първите църковни сгради. Много вероятно е мисионерите да не са имали за цел създаването на отделни протестантски деноминации, а реформацията на Православната църква. Тази тенденция е ясно засегната в борбата за независима българска църква, в която мисионерите имат своето значимо участие не само като модератори, но и като радетели за българския национален дух и крепители на българската традиционна вяра. Протестантските мисионери работят в стила на реформаторите. Те създават не кредо и деноминации, а едно истинско духовно движение, което има своите духовни резултати.

Всъщност, ако създаването на независима верига от църкви е била тяхна първоначална цел, те биха я осъществили безпроблемно, използвайки и доброто си финансиране от Запада, и благоразположението на Високата порта към техните действия. Тенденцията за създаване на евангелски общности и църкви, независими от Православната църква, идва едва след като последната отхвърля предложението на мисионерите и пожелава да запази своите традиционни вярвания, дори в случаите когато те не са основани на Библията.

По същото време броят на обращенците към протестантската вяра расте и мисионерите са принудени да създадат подходяща атмосфера за тяхното ученичество и запазване. Главната цел за създаването на ранните протестантски църкви в България е именно нуждата за съхраняване на богатата духовна жетва и запазване вярата на новоповярвалите.

« назад