Първата протестантска църква в България

Весела Илиева, Момчил Петров и Доний К. Донев, 16.08.2006

Раждането на първата българска протестантска църква в Банско е свидетелство за живота, който Божието Слово, Библията, носи. В основата на църквата в Банско стои спонтанно започналото изучаване на Новия завет от част от жителите на града. През 60-те години на 19. век, водени от православния свещеник Димитър Младенов и местния учител Никола Попфилипов, жителите на Банско започват да се събират за изучаване на Новия завет. Към този момент никой от протестантските мисионери не е посещавал Банско.

Първото мисионерско посещение в Банско е на пътуващия книжар Петър Мусевич. Помолен от жителите на Банско, той организира посещение на мисионера Чарлс Морс през 1867 г. Същият е посрещнат приветливо от цялата градска общност. Общуването с Морс става катализатор за началото на първата българска протестантска общност, макар самият той и съработницине му на този етап да не са си поставяли такава цел.

След отпътуването на американеца голямата част от прогресивното православно общество, изучаващо вече Новия завет, се обявява за евангелски вярващи. Тази позиция предизвиква остра реакция на градските свещеници и първенци. Изповядалите евангелската си вяра бански християни са поставени под огромен натиск, а напрежението в града заплашително нараства. Научавайки за този развой на събитията, Ч. Морс се завръща в Банско, придружен от Х. Пейдж и приелия евангелската вяра Никола Бояджиев. Този път групата е посрещната враждебно от градските първенци и свещениците. Стига се до физическа разправа и прогонване от Банско. След намесата на турските власти на гостите е осигурено пребиваване в града.

При така развилите се обстоятелства единственият изход е да се учреди българска евангелска църковна община в Банско. Формално се приема, че 6 август 1868 г. е рождената дата на първата протестантска църква в България. Сред учредителите на църквата са Петър Ушев, Марко Петканин, Лазар Амиджев, Георги Сарандов и др. Първоначално събранията се провеждат в къщата на Петър Ушев, но нарастващият брой посетители налага преместването им в кафенето на Георги Сарандов. Впоследствие е построена подходяща сграда, която и до днес е молитвеният дом на Евангелската църква в Банско.

Натискът върху новосъздадената евангелска община непрекъснато нараства. Вярващите са лишавани от елементарни условия за живот – добитъкът им не е допускан до общинските пасища, градската фурна е недостъпна за тях. Може би най-чудовищната агресия срещу тях е забраната да ползват градското гробище. Налага се една от нивите на Георги Сарандов да бъде превърната в ново гробище за протестантите.

Българите протестанти не изгубват кураж, а зряло и смело изграждат своята християнска общност. На 15 август 1871 г. се провежда църковен събор на евангелските християни в Банско (според конгрешанската традиция) и официално е учредена Евангелската църква в града. За пастор на църквата е ръкоположен проповедникът Иван Тонджоров, роден в Самоков и завършил мисионерското училище в Пловдив. С цел да се избавят от произвола и икономическия тормоз на своите сънародници протестантите в Банско извоюват причисляването си към протестантския милет (според съществуващата в Османската империя милетска система) и издействат протестантски кмет на своята община, който да ги представлява пред властите. Този статут е съхранен до присъединяването на Банско към българската държава през 1912 г.

Съдбата на Евангелската църква в Банско оправдава позицията на своите учредители. Църквата въпреки наложената изолация непрекъснато нараства и само десетилетие след учредяването си надхвърля 400 членове, създава и нови евангелски църкви в Пиринска Македония. Същевременно към църквата са организирани начално училище и образователни курсове за възрастни. Нивото на грамотност сред българите протестанти драстично надвишава това на техните православни сънародници. Протестантската етика променя цялостния облик на евангелската община, повишава значително благосъстоянието на евангелските християни и оставя отпечатъка си върху всяка сфера на живота им.

Постепенно грубият натиск върху протестантите в Банско отстъпва място на един по-трезв и справедлив подход към случилото се. Банските протестанти във всичко печелят доверието на сънародниците си. Това променя негативното отношение към тях. Участието на българите протестанти от Банско в борбите за освобождение на Македония от османско владичество ще бъде разгледано отделно. Десетки години след тези събития думите на поета Пейо Яворов в “Хайдушки копнения” дават обективна оценка на плодовете от учредяването на първата протестантска църква в България: ”На следния ден ние почнахме работа и при нас идваха пъстра върволица от хора. Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4–5 хиляди жители, от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го кръстил град, а гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията, те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, “позволени” от полицията и “непозволени”. Православните обаче са останали все пак селяни като баща си и дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата, и не хвърля опинците нито на Великден даже.”

Мнозина от потомците на основателите на Евангелската църква в Банско днес са членове на протестантските църкви в България, представлявайки живо свидетелство за верността на Божите обещания.

« назад