Протестантите в съвременна България - част2

Весела Илиева, 07.06.2006



На 14 март 2006 във в. “Дума” беше публикувана статия, в която е цитиран ст. н. с. Стефан Пенов от БАН, съветник на Комисията по вероизповеданията в няколко народни събрания. От нея научаваме, че над 6 млн. българи са заявили, че са православни християни, но само 50% от тях посещавали църква. Данните му, които са въз основа на статистическо изследване от 2005 г. (което не става ясно от кого и кога е проведено, като се има предвид, че подобно изследване е обхванало очевидно цялото българско население, изхождайки от представените резултати), са били съобщени на академична конференция "Религиите в Европа и бъдещето на православието", организирана от Руския културно-информационен център в София и една научноизследователска „група по религиозно-философските парадигми”, съставена от преподаватели в няколко български университета. На тази среща доц. Пенов съобщава, че „класическите протестанти” у нас са 60 хил., допълнително 40 хил. роми могат да бъдат определени в категорията „протестанти от новите църкви”.
А общо около 100 хил. души са в категорията „нетрадиционни вероизповедания”, като в това число вероятно 1/4 са последователи на учения, които не са християнски, респективно не са евангелски, т.е. протестантски. Но остатъкът са все пак около 75 хил. българи, които очевидно могат да бъдат определени като принадлежащи на съвременните свободни евангелски църкви. Оттук се извежда цифрата от общо над 175 хил. души, цитирани като български протестанти.

Най-голям процент от числото, което според изложените и чуждестранните данни в първата част би трябвало да се движи между 175 хил. и 255 500 български евангелски християни, се дава на българските петдесятно харизматични евангелски църкви. Като в тази категория най-висок процент е този на членовете и посетителите на петдесятни църкви и Божите църкви у нас. Това сочат изследванията и на международната организация „Мисия за християнско образование”. Числото, което тя дава за българските християни, членове на петдесятно харизматични евангелски църкви, е над 105 хил. редовни членове, само Божите църкви са представени с над 65 хил. членове и над 550 локални църкви през 2001 г. Но ако сведем към това изследване данните за допълнително определени като „некласически протестанти” българи и роми, числото нараства значително. Тук обаче откриваме и втория проблем – непрецизността на самите български протестанти при подаване на данни за себе си, при проучване на числеността си и при участие в секуларни статистически изследвания. Различните протестантски деноминации са представени в различно съотношение. Според данните на „Мисия за християнско образование” само през 2001 г. Българската Божия църква без Обединени Божи църкви има над 42 хил. регистрирани членове, с около 250 служители в близо 400 църкви в страната. По данни на същата международна организация през 2003 г. Съюзът на българските петдесятни църкви е представен с над 50 хил. регистрирани членове, с над 150 пастори в около 550 църкви в страната. Така само за петдесятно харизматичното движение в България в началните години на 21. век регистрираните членове надвишават цифрата 100 хил. души. „Мисия за християнско образование” изказва в доклада си предположението, че 15 години след падането на Берлинската стена българските протестанти са нараснали числено поне двукратно предвид процесите на вътрешно мисиониране, благовестие и съживление. Значителен прираст се наблюдава и в съборни евангелски, баптистки, методистки църкви след 1989 г. Отделен е процентът на християни от Православната църква, които посещават понякога и евангелски църкви. Друга група, която не може да бъде изследвана пълноценно, е групата на нередовните посетители, нерегистрирани членове на евангелски църкви, които са обаче евангелски християни. Една силна част от тези са млади българи в чужбина и страната. В монографията на Ъ. Кернс, Хр. Стоянов и К. Златев “Християнството през вековете” („Нов човек”, София, 1998) са дадени за някои евангелски църкви в страната следните представителни официални данни до 1997 г.: протестантски църкви, редовни членове – 72 800, от които: Евангелски алианс – 54 500, в т.ч. петдесятни църкви – 30 хил., Българска Божия църква – 16 хил., баптисти – 4 хил., Съборни евангелски църкви – 3 хил., методисти – 1500, лутерани – 300; отделно: Свободни евангелски църкви – 2 хил., Обединени български Божи църкви – 10 хил. Очевидно е, че тези цифри са занижени.

Драстичните разлики в данните дотук разкриват два основни проблема. Първият е вътрешноцърковен въпрос – как се извършва преброяването на регистрирани членове и на редовни или нередовни посетители, които са принадлежащи към протестантизма християни. Има ли система, която да диференцира и да гарантира същевременно прецизност на данните? Доколко българските протестанти знаят, че “евангелски християнин” е равностойно понятие на ”протестант” и едва след това се тръгва към идентифициране със съответните подгрупи – методист, лутеран, свободен или съборен евангелски християнин, баптист, петдесятен християнин?

Оттук към втория проблем – как българските протестанти участват в провежданите национални статистики и преброявания. Често срещано явление е изказването “Аз съм християнин” в отговор на въпрос на анкетиращия или при попълване в общата графа. Тук българските протестанти не знаят, че това отвежда веднага до завеждане под групата “православен” – поне това явление бе широко разпространено през 90-те години на 20. век..
Вместо това трябва да се категоризира с “протестант” или “евангелски християнин”, които са всъщност два синонима, а не различни категории. Най-същественият проблем е, че незаявяваването на “протестант” или “евангелски християнин”, а посочването на “петдесятник”, “баптист” или “методист” води автоматично до поставянето под категория “Религия” в графа “други”.

В заключение: очевидна е изключително необходимата вътрешноцърковна просвета, особено сред по-слаби социални групи в църквите, но и сред служителите. При едно секуларно преброяване е необходимо българските протестанти да знаят и посочват идентичността си. Те са на първо място протестанти или евангелски християни – необходимо е да посочат една от двете категории, която е зададена в анкетата.

Едва след това, само ако има диференциране по групи на църковна принадлежност или посещаемост, след като са посочили в съответната графа, че са протестант/евангелски християнин, което е едно и също сумарно понятие, едва след това, ако се изисква от тях, могат и трябва да посочат конкретната си църковна принадлежност – лутеран, баптист, методист, свободен, съборен или петдесятен християнин.

При отсъствие на такъв подвъпрос без значение от вида на анкетата единствен отговор може и трябва да бъде само “протестант” или, ако е експлицитно посочен синонимът – “евангелски християнин”. В момента, в който българският протестант каже, че е например петдесятник или християнин, бива моментално категоризиран в групата “други” – при първия отговор, или в групата “православен” – при втория отговор. Което има за следствие грешки в статистиките в ущърб на българския протестантизъм.

« назад