Моята Петдесятница…

Д-р теол. Доний К. Донев, 20.04.2006



Силата на петдесятното движение, неговата ефективност и успех не се дължат на изключителни лидери, схоластична теология или стратегическо планиране. Зад него не стоят могъщи мултикорпорации, глобални консорциуми, политически алианси или институционална интелигенция. Напротив, петдесятното движение се гордее със своето бедно и смирено начало, семпла теология и умението да оцелява през кризи и гонения. Защото силата на Петдесятница не е нищо друго, освен личното и свръхестествено преживяване на Святия Дух. Ето защо централна част от петдесятната вяра е даването на свидетелство.
Всеки вярващ може да свидетелства за своята лична среща с Бога и трансформацията, последвала това преживяване. Това свидетелство не може да бъде имитирано. То се вижда ясно и реално в живота на вярващия и не може да бъде спряно от гонения или репресии. Историята, която тези свидетелства корпоративно създават, трябва бъде разказвана, защото тя прави Петдесятница лична и наша.

… е преживяна

Аз преживях Петдесятница в Ямбол по време на първата евангелска конференция след падането на режима, където Бог ме кръсти със Святия Дух с белега говорене на езици. Моето лично преживяване на духовното кръщение направи Петдесятница повече от историческо събитие или библейски нератив, повече от теологическа терминология или пасторска проповед – то я направи моя лична Петдесятница, мое свидетелство и моя надежда за вечността.
Но моята Петдесятница нито започва, нито спира там. Тя следва историята на четири петдесятни поколения в семейството ми и продължава в малката църква в Правец, където видях и свидетелствам как в едно свръхестествено съживление Бог промени живота на стотици.
Като пето поколение петдесятен вярващ и като български петдесятен проповедник аз не мога да не се гордея с петдесятното си наследство. Не мога да не се гордея с факта, че петдесятното движение е оцелявало през комунистическите гонения и продължава да бъде инструмент в ръката на Бога, чрез който само за последните две десетилетия стотици хиляди българи са намерили спасение и са преживели своя лична Петдесятница.

… познава болката

Но дори и с тези успехи моята Петдесятница съвсем не е перфектна. Тя познава разделенията и болката. Тя знае как да минава през гоненията и умее да разпознава враговете отвън и отвътре. Тя е белязана с цената на приятели, които стават предатели, дори и без трийсет сребърника.
Защото моята Петдесятница има и моя Голгота.

... започва, но не спира

Тя умее да помни и да разказва, защото знае, че онези, които забравят историята, са обречени да я повтарят. Разказът й запазва библейската идентичност, непроменена от гонения, кризи и страх. Тя знае, че ония, които живеят в спомените, са обречени и без бъдеще и затова смело гледа напред – там, където вярата в Бога побеждава завинаги.

… очаква тези, които са я отхвърлили

Моята Петдесятница не е забравила десетките хиляди, които въпреки че са я преживели, днес предпочитат да не са част от нея. Тя знае тяхната болка и огорчение, а често и страх. Но въпреки това ги помни и ги чака, и не може да ги забрави. Тя остава в техните сърца завинаги, до самия край, защото иначе не би била истинска.

… е рана до рана

Въпреки всичко и въпреки всички тя остава моята Петдесятница. И дори, че е рана до рана, тя продължава да говори истината, дори когато е заплашвана и гонена. Тя издига гласа си за безгласните и защитава делото на немощните. Тя не се плаши дори от смъртта, защото тя винаги побеждава.

В зората на шестото петдесятно поколение в България аз съм отново уверен, че моята Петдесятница не може да бъде манипулирана от човешки планове или повлияна от човешки провали. Предателите я правят само по-силна, гонителите я правят само по-издръжлива, огнените пещи я правят само по-чиста, а затворническите решетки – по-свободна.

Библейската история все още е вярна и днес. Има ли Голгота, непременно има Възкресение. Има ли кръст, непременно има кръщение. Има ли предаване, има и Петдесятница.
Ето защо моята Петдесятница съвсем не спира дотук. Тя не може да спре и не може да бъде спряна. Моята Петдесятница продължава...

« назад