Българската Петдесятница

Момчил Петров, 02.04.2006



Петдесятното съживление, започнало на Азуза, прераства в мощно световно движение. Служители и попаднали там обикновени християни, преживяли съживлението, занасят вестта за петдесятната опитност в своите събрания или основават нови църкви. Скоро се изграждат организирани църковни движения, които координират и подпомагат разрастването на съживлението, и подсигуряват необходимата теологическа чистота на християните от новото движение.

Същевременно продължава усилената дейност за разпространението на петдесятното движение по целия свят.

Между петдесятните мисионери са трима украински имигранти в Ню Йорк: Дионисий Заплишни, Иван Воронаев и Колотов, които през 1920 г. заминават за своята родина, за да проповядват посланието на Петдесятница. Предполага се, че те са подпомогнати от „Асамблеи на Бога”.
Поради забавяне в Истанбул групата посещава Бургас, където съпругата на Заплишни, Олга, има свои близки. В Конгрешанската евангелска съборна църква в града украинските мисионери проповядват посланието за кръщение в Святия Дух. Евангелски християни от различни църкви в България са докоснати постепенно от служението на мисионерите. Скоро започва и основаването на първите петдесятни общества.
През 1927г. Никола Николов е изпратен от „Асамблеи на Бога”, за да организира съществуващите петдесятни общества в България.

Така през 1928 г. е учреден Съюзът на евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ), част от световните „Асамблеи на Бога”.

Значителна част от петдесятните вярващи не се присъединява към новоучредения съюз и продължават своето независимо развитие.
През 1932 г. СЕПЦ е приет в общата организация на протестантските църкви в България – Обединените евангелски църкви. През следващите години СЕПЦ и независимото петдесятно движение се превръщат в най-бързо развиващите се, а скоро – и в най-големите евангелски църкви в България. Появата на новите две евангелски движения оказва решаващо влияние за преодоляването на проблема с либералното богословие, който е блокирал развитието на българския протестантизъм. В петдесятното богословие и практика евангелизмът получава мощен стимул и преодолява деструктивните тенденции, предизвикани от либералното богословие.

СЕПЦ претърпява тежък удар с установяването на тоталитарния комунистически режим в България.

Почти всички пастори са задържани за известен период от време, а срещу водещите служители Георги Чернев, Йончо Дрянов, Харалан Попов и Ладин Попов са повдигнати тежки обвинения в противодържавна прозападна шпионска дейност. След няколкомесечни мъчения и скалъпен пропаганден процес срещу пасторите влизат в сила тежки присъди. Цялата мощ на тоталитарната държава е насочена за унищожаване на евангелското движение. Създават се пречки за съществуването и работата на църквите. Пасторите са непрекъснато изселвани, а салоните, в които се провеждат евангелските богослужения, са затваряни. Всякакви възможности за социално развитие на вярващите са прекратени.
Въпреки терора СЕПЦ се оказва единственото църковно движение, което продължава да нараства през годините на комунистическия режим в България. В навечерието на Втората световна война според данните на държавната статистика членовете на СЕПЦ са 12 000, а през 80-те години на 20. век в книгата на офицера от ДС Бончо Асенов “Протестантските секти в България” авторът говори за над 20 000 членове на СЕПЦ. Тези данни не включват независимите петдесятни общества, действащи на територията на цялата страна.

Удвояването на членството на СЕПЦ в условията на постоянен терор е впечатляващо!

То се случва на фона на всеобщото настъпление на идеологическия атеизъм, секуларизирания светоглед и социалистическия материализъм.
Българската православна църква, Католическата църква в България и дори по-старите протестантски църкви претърпяват катастрофална загуба на вярващи по време на комунистическия режим. В същото време, развитието на СЕПЦ показва силата и автентичността на започналото от Азуза петдесятно съживление.

Впечатляваща е и съдбата на на независимото петдесятно движение по време на комунистическия режим, известно като „Божията църква”.

Това движение практически остава единствената общност в България, неконтролирана от правителствената политика и свободна от всевъзможните режими на регистрация, контрол и намеса на комунистическата власт и тайните служби. В годините на тотален контрол и манипулация това е единствената църковна общност, която свободно се самоорганизира и управлява, излъчвайки своите пастори, учители и благовестители. Тяхното служение акцентира върху дарбите и водителството на Святия Дух, което дава на българския евангелизъм църкви и служители от апостолско значение. Независимото петдесятно движение устоява своя уникален път в българския протестантизъм, формирайки своята структура, покриваща цялата територия на България, доктрини и облик, без да бъде ръководено и поддържано от никоя световна мисионерска централа по времето на комунистическия режим.

През 20. век българската нация преминава през разтърсващи събития.

Това са: краха на идеала за национално обединение, разпокъсване на българските земи и изличаване на българската нация от територии, на които тя се е развила, десетки хиляди загинали и осакатени във войните за национално обединение, настъпление на тоталитарната комунистическа идеология, кръвопролитен граждански конфликт и 45-годишно тоталитарно комунистическо управление. Тези трагедии пречупват милиони човешки съдби на хора, посветили силите и времето си на постигането на цели и идеали, които впоследствие или показват своята недостойна същност, или се оказват непостижими и илюзорни. Разпада се възрожденското българско семейство, настъпва промяна на традиционните начини на живот, производство и препитание. България трагично изживява своята внезапна социалистическа модернизация. На фона на този български 20. век десетки хиляди българи откриват в петдесятното християнство своя избор и алтернатива на идеологиите и страстите на модерната и постмодерната епоха. Своя избор те заплащат в много случаи с отхвърляне и страдание, но времето защитава и потвърждава този им избор, правейки ги свидетели на краха на могъщи идеологии и империи.
Въпреки всичко това днес българската Петдесятница продължава.

« назад