„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876 - част 1

Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев, 14.02.2006



През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.
След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени - форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля - както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане - Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.
Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник. “Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив. (продължава)

« назад