Вестник „Зорница” - Част 1

Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев, 18.01.2006



Когато вестник "Зорница" се появява в Цариград през 1864 г., той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 г. Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.
Тъй като "Зорница" се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 г. става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.
Поради голямата си популярност и социалната си насока "Зорница" придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната конотация на православни апологети, заклеймяващи "чуждата пропаганда" на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението "Зорница" е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в. "Зорница". След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.
Проф. Барбара Рийвс-Елингтън в своя хабилитационен труд прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на "Зорница". Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).
Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си бази сред българите през 1857–1858 г. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на методистите Претимен се премества в Шумен, където скоро пристига и Флокен.
След началния успех Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски е сред основните му мотиви да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 г. пише: "Взимайки предвид опита [на българите] да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа."
Следва

« назад