Самотата – наказание или почивка

Ивайло Ябълкаров, 23.11.2005

Мнения от форума на “Евангелски вестник”:

Автор: Цеци:

В протестантските църкви има много самотни млади хора

Прави ми впечатление, че в протестантските църкви има много самотни млади хора, които не могат да си намерят партньор. Защо това е така? Къде е грешката в общуването, робува ли се на някакви заблуди?
Не знам, но това е много чест проблем и поради това много от тях си търсят партньори навън, между невярващите.
Зададох въпроса си, защото съм виждала и виждам много млади хора, които искат да служат на Бога и да се развиват в духовен план, да намерят своето призвание, но биват смазвани и потискани от самотата, от невъзможността да намерят партньор в тези малки общества от около 200–300, дори и 400 души, представляващи църквите, които посещават.

Автор: irina:

Не е въпросът да се създаде семейство, а да се създаде християнско семейство!

… А може би е атака на дявола? Да се разруши една църква, е най-лесно, ако се работи отвътре, като се събарят семейства (разводите) или пък изобщо не се създават такива.
Разбирате ли, не е въпросът, да се създаде изобщо семейство, а да се създаде такова християнско! Защото Господ така е заръчал (какво общо има светлината с тъмнината...).

Автор: gabi:

За да не бъдат хората самотни, аз трябва да се отворя и да им показвам обич!

Здравейте, момичета! Темата ме заинтригува и затова ще си кажа личното мнение. Когато бях тийнейджърка, в моята първа църква в Габрово сериозен процент от вярващите бяха баби и лелки. Младежите се преброяваха на пръстите на ръката, най-много на двете ръце, и опитите да бъдат сплотени в някакво единно ядро чрез ходене на различни мероприятия не бе особено продуктивен. Аз се чувствах самотна и изолирана. В крайна сметка един ден очите ми се отвориха и разбрах, че като християнка трябва да отворя сърцето си и да се реша да обичам другите и да им служа, да подхождам с топлота към тях, за да не бъдат ТЕ самотни. Излязох от рамките на себичността си и насочих погледа си към тях. Това бе момент в живота ми, в който искрено реших да следвам Бога, дори да ми коства много, и затова Святият Дух започна да ми се разкрива, както не бях Го познавала преди. Колкото повече се приближавах до Бога, толкова повече исках да общувам с младежите и да се грижа за техните сърца.

Коментар от Ивайло Ябълкаров:

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. (Битие 2:24) В Божия план още от началото на света е залегнала идеята за семейството. Бог създаде Ева, защото, макар и Адам да притежаваше целия свят и пълното внимание на Бог, за него не беше добре да бъде сам. Бог разбираше, че и за потомците на Адам няма да е добре да бъдат сами. Уповавайки на това Божие Слово, всеки от нас чака мига, в който няма да е вече сам. Но дотогава често ни се налага да преодоляваме мигове на самота. Самотата има различни причини. Тя може да бъде причинена от липсата на приятели, от отлитащите години, без да си срещнал своя подходящ помощник, от липсата на любов и разбиране в семейството, от нечуване на Божия глас… Коментарите във форума насочват към самотата, породена от липсата на брачен партньор. Затова попитах младежите в църквата, която посещавам, защо в протестантските църкви има толкова самотни хора. Ето някои от техните отговори: – Защото всеки чака принца и не знае какво иска. – Не се търси правилно Божията воля. – Защото гледаме предимно себе си. – За някои може би това е Господната воля… Това не е представителна извадка, а мнение на няколко млади несемейни хора. Сигурно във всяко от тях се крие частица истина.

Все пак защо има толкова самотни хора? Защо, Господи, се чувстваме сами?

 Една от причините вероятно е, че все още не сме готови за брак. Когато отиваме на поход в планината, е разумно да се подготвим, нали? Да облечем топли дрехи, да обуем здрави обувки, да проучим пътя… Подготовката изисква време. Бог в Своя прекрасен план за нас е приготвил създаването на семейство, но това е голяма отговорност и Той иска ние да сме готови. Това, което трябва да направим в този случай, е, да се доверим на Бог. Той знае най-добре кога е точното време да ни срещне с подходящия човек. Трябва да залягаме над Божите уроци, за да бъдем готови за този момент.

Друга причина, поради която сме самотни, е, че не сме срещнали най-подходящия. Това е като подреждането на пъзел. Всяка плочка от пъзела има свое определено място и не може да се постави другаде. Всеки от нас има някъде своята допълваща го половинка. Може би все още не сме я срещнали. Намирането на брачен партньор не бива да се бърка със сменянето на различни приятели или приятелки, което може да доведе до неприятни емоции. В коментарите във форума се казва, че е трудно да се намери партньор в общество от около двеста-триста души. А повечето църкви са дори и по-малки. Сега обаче, когато християните могат да се събират по лагери, конференции и семинари, не е толкова трудно да намериш своята половинка, дори от другия край на България.

Много християни са самотни, понеже за тях най-важното е да се оженят.

Това е тяхната фикс идея, най-големият им приоритет. Може би дори по-важен и от Бог. Не си струва да търсим партньор само за да се отървем от самотата. Каква е гаранцията, че когато сме семейни, няма да изпитваме същото чувство? Божието Слово ясно заявява: първо търсете Неговото царство и Неговата правда (Матей 6:33). Все пак чакането е тежко и трудно нещо. Има християни, които отказват да дочакат Божието време, и се женят за невярващи хора, както се отбелязва и в коментарите във форума. Това не е угодно на Бога, въпреки желанието на вярващите чрез брака да приобщят невярващите си партньори към Църквата. Влизането в брачен съюз с невярващ човек е много опасно, защото не знаем какви компромиси ще бъдем принудени да направим в съвместния си живот. Един християнски автор казва: Самотата не е в отсъствието на други лица. Тя е в липсата на близост. Самотата не идва, когато останеш сам, а когато се чувстваш сам. Когато се чувстваш така, сякаш посрещаш смъртта сам, посрещаш болестта сам, посрещаш бъдещето сам…

Самотата е онова усещане, когато си мислиш: всички са ме оставили, на кого му пука за мен. Според Библията не е добре човек да живее сам (Еклесиаст 4:9–10). На едни обаче е отредено да срещнат бъдещия си партньор по-рано, а други трябва да чакат повече и е много възможно да изпитват самота през това време. Отново попитах младежите, как те преодоляват самотата. Ето и някои от отговорите: – Опитвам се да я заглуша, като се занимавам с различни неща. – Чрез молитва, хваление или среща с приятели. – Когато си лягам, плача и на сутринта ми е по-добре. – Моля се на един Приятел, Който винаги е до мен… Според един коментар във форума можем да се справим със самотата, като отваряме сърцето си за другите и им служим. Не е ли чудесно? Ако се опитаме, служейки на другите, да се откъснем от мислите за себе си, вярвам, че Бог ще благославя както хората, на които служим, така и нас самите.

Друга причина да има толкова самотни хора в протестантските църкви (може да ви се стори странно, но все пак я чуйте) е, че прекалено много умуваме и чакаме. Ако очакваме приказните принцеса или принц, ще чакаме вечно. Ако търсим идеалната личност със същите интереси като нашите, ще чакаме вечно. Ако постоянно намираме кусури, ще си останем завинаги сами. Важно е човек да е подготвен за отговорностите, които му предстоят, когато създаде семейство, но едва ли някога ще бъде напълно готов за тях. Бог ни е дал мъдрост и привилегия да се допитваме до Него за всяко нещо, така че можем да разчитаме на Неговата помощ.

Чувството за самота може да бъде с опасни последици, ако не вземем мерки и не го преодолеем.

Самотните хора се отдалечават от Бога и от другите, изпадат в изолация, в безразборни връзки, депресия. Една от най-честите причини за самоубийствата е именно чувството за самота. Въпреки тази мрачна картина самотата може да е инструмент в ръката на Бога, Негов вик към нас да привлече вниманието ни. В този забързан, агресивен и изкушаващ свят често можем да променим своите приоритети и да “избутаме” Бога на опашката след работата, служението, проблемите, мечтите… Затова и на Бог често Му се налага да ни припомня, че само при Него има думи на вечен живот (Йоан 6:68) и че има добри неща за нас (Матей 7:9–11). Така Бог може да използва самотата, за да ни даде почивка и да подредим приоритетите си. Ако приемем протегнатата Му ръка, няма да се чувстваме сами. И нека си припомним Неговите думи: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. (Евреи 13:5) и Не е добре за човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник. (Битие 2:18) Бог е верен на обещанията Си! Не се съмнявайте!

« назад