Денят на Реформацията

Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев, 31.10.2007

Малцина са българите, които знаят, че 31 октомври по традиция е църковният Ден на Реформацията.

Това е денят, в който през 1517 г. Мартин Лутер заковава 95-те си тези на вратата на Витенбергската катедрала. За евангелските църкви в Европа датата приема значението си след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30-годишната война в Европа между католици и протестанти. С договора от Мюнстер през 1648 г. европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване. По време на Реформацията и Просвещението България се намира под османско робство. Въпреки интензивните контакти на българските католици около П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа националноосвободителните ни стремежи остават неподкрепени отвън през 17. и 18. век. България е изолирана от протичащата църковна и произлязлата от нея обществена реформация. Църковните и обществени процеси протичат под масирани опити за хегемония на Гръцката православна църква и активно елинизиране. Стремежите на С. Врачански и П. Хилендарски да стимулират изграждане на църковна и национална идентичност не дават веднага успешни резултати. Българското възраждане е бавен, постепенно добил форма и цел процес, който едва в последната си фаза, от 1800 г. до Освобождението, постига собствена специфична интензивност. Около 1800 г. и в първите две десетилетия на 19. век се заражда и българският протестантизъм. Особеното в това явление е началото му – то е резултат от усилието на прогресивни православни българи за реформи в църквата и обществото, т.е. не е процес, внесен директно отвън или насилствено. Началният реформаторски момент се изразява в търсене начини за изчистване на църквата от суеверие, закостенялост и ритуалност, в стремежите за служение на модерен роден език и в желанието за активен християнски живот, чиито етика и морал да служат прогресивно на обществото. Паралелно на тези процеси на територията ни започва активна чуждестранна мисионерска работа. По-късно се развива българо-чуждестранна мисионерска дейност, докато българският протестантизъм се еманципира и започва да строи традиции върху положения богословски и етичен фундамент. Българските протестанти имат своето историческо място и значителен принос в борбите за национално освобождение и за освобождението на Македония, за развитието и обособяването на прогресивното културно и обществено- политическо развитие у нас и в развитието на икономиката ни. Протестантите взимат дейно участие в организирането на младата българска държава. Много наши министри, държавни служители, общественици и учители са възпитани в прочутия Роберт колеж в Цариград – евангелското учебно заведение със забележителна репутация. Протестантски е първият български вестник “Зорница”. Приносът на протестантите за Възраждането и историята ни е свързан, разбира се, преди всичко с пълния превод на Библията (1871) на модерен български език. Но и с цялостната книжовно-просветителска работа, изграждането на училища от модерен западен тип, които изместват килийните, изграждането на култура и архитектура, които връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското робство. Наред с това мисионерите и българските протестанти съдействат силно и за запазването и укрепването на българското народностно съзнание. По време на погромите на Априлското въстание през 1876 г. протестантските мисионери и българските протестанти ще предизвикат с петициите и делегациите си в Западна Европа и САЩ обръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването фактите за кланетата води до преразглеждане на отношението към страната; вследствие на тази дейност само година и половина по-късно западните сили подкрепят окончателно каузата на българите за национално освобождение и независимост. Социалната дейност е област, в която отново протестантите правят първите крачки у нас – първите детски градини и сиропиталища с училища за деца и юноши до 16 години са протестантски. Болници и домове за бедни се изграждат и ръководят от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под влияние на западния и българския протестантизъм, като финансистите и предприемачите ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и английски учебни заведения. Преки и интензивни връзки с протестантите имат много български творци и общественици, между които Иван Вазов и Петко Каравелов. С д-р Ригс и д-р Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов. За него Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство.“ Ст. Михайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“ Продължава

« назад