Българската протестантска Библия (част 2)

Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев, 20.09.2005

Теодосиевият превод

Според У. Кантон Руското библейско общество още през 1815 г. съобщава за печатно издание на Новия завет на български език. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път е представен (от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У. Х. Пинкертон) едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819–1820 г. Пинкертон пътува през Южна Европа, работейки над гръцкия и турския превод на Библията. Търновският митрополит му препоръчва да се обърне към архимандрит Теодосий (от Бистришкия манастир край Букурещ) във връзка с превеждането на Библията на български.
От Пини (руския консул в Букурещ) Пинкертон научава, че Теодосий вече е започнал работа по превода на Новия завет. Очевидно Теодосий работи над него от 1819 г. Пинкертон докладва през 1821 г., че след едногодишен труд преводът на Евангелието от Матей е готов за ревизиране, което продължава шест месеца. През февруари 1822 г. 5000 екземпляра са одобрени за печат в Санкт Петербург.
За съжаление опитът да се преведе Библията на български се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от славянската версия. Някои места в текста остават идентични със славянския източник и съмненията в прецизността на превода възникват още преди неговото отпечатване. Като резултат Петерсон??? предлага да се издадат само 2000 бройки вместо планираните 5000.
В края на октомври 1822 г. Теодосий пристига от Херменщат в Санкт Петербург, съпровождан от двама дякони, за да наблюдават процеса на печатане. Той настоява славянският текст да бъде включен и отпечатан паралелно с българския. На 19 ноември 1823 г. в Санкт Петербург излизат от печат 2000 екземпляра от Евангелието на Матей. То съдържа и две страници идентификация на българите, съставена от Хендерсон. Целият проект струва на Британското и чуждестранно библейско общество над 10000 руски рубли.
Съществуването на превода е обявено за първи път през 1826 г. от Петър Кeпeн, руски учен от Санкт Петербург. Той разказва, че по време на посещението си в Трансилвания през 1822 г. научава за българския превод. В същата година, базирайки се на доклада на Руското библейско общество, Сарафик оповестява публикацията на български Нов завет. Той обаче е въведен в очевидно заблуждение от немско списание, което пише за отпечатването на български Нов завет през 1828 г., който през 1834 г. е унищожен в Санкт Петербург. Теориите за мистичното изчезване на това издание варират от пожар до наводнението на Катерининия канал.
Впоследствие няколко екземпляра биват съхранени в руските културни кръгове, а други по-късно са разпространени от Бенджамин Баркър по време на неговото пътуване из България.
Кларк заключава, че пълно издание на Теодосиевия превод от 1828 г. (или 1829 г.) никога не е съществувало, защото няма запазен или намерен нито един екземпляр. През 1902 г. директорът на Одеската библиотека Попруженко повдига въпроса за “хипотетичното” Лондонско издание от 1828 г., което никога не е виждал лично. През 1903 г. Яцимирски открива част от Теодосиевия превод, съдържаща страниците 27–96 с текст от Матей 10:2–28:20.

« назад