Начало на българското протестантство

Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев, 12.08.2005



Поради ограничения достъп до автентични архиви теориите за началото на протестантските действия в България са много. За съжаление почти всички дати, посочени в български изследвания, са документално необосновани. В това отношение вътрешноцърковните историци нанасят щети както на своите изследвания, така и на историческото наследство на деноминациите, които представляват.
Например Иван Зарев посочва за начало на мисионерската дейност в България годината 1854, когато Илаяс Ригс пише на д-р Дърбин с молба американският борд да възприеме България като мисионерско поле. Истината е, че мисионерска дейност в България има много преди Ригс да изпрати своя доклад и че американският борд не е първата мисия, представяща протестантството в България. Протестантска дейност в България има много преди Ригс да започне своята работа на Балканите.
В изданието си Величко Велев твърди, че като начало на евангелското вероизповедание в България се смята годината 1858, когато Уесли Притимън и д-р Албърт Лонг започват работа в Шумен, Велико Търново, София и Банско, където е основана и първата методистка църква. Преди да направи прибързани исторически заключения, такова преднамерено твърдение първо трябва да изясни значението на понятията “евангелски” и “вероизповедание.” След това то трябва да докаже дали основаването на църква е наистина началото, или, за да се основе църква, са нужни години основополагащ мисионерски труд. Истината е, че българското евангелско движение винаги се е различавало значително от световните разбирания за термина “евангелист”. Другият използван термин – “вероизповедание” – е насилствено наложен на евангелското движение в България, без да обозначава неговата идентичност и без да изяснява дали представлява евангелските църкви или евангелската вяра. Едва след изясняване на терминологията предпочетеният изследователски метод може да претендира за точност. Дори тогава заради самия подход и терминология може да бъде направено информирано предположение, но не и определено твърдение за началната дата.
В това отношение светските изследователи са определено по-милостиви към истинските дати на събитията. Манъо Стоянов определя началната дата на протестантската дейност в България с работата на Бенджамин Баркър по намиране на преводач на Библията на български. А Татяна Несторова започва изследването си от 1819 г.
За началото на едно движение не може да се определи построяването на църковна сграда или регистрацията на общество. Православието у нас смята 864 г. за свое начало, с покръстването на България, много преди да има богослужебна литература, литургия или построен храм. В това отношение е интересен изследователският подход, използван във „Вестители на истината” (ББД, 1994), който заедно с основоположната дейност на мисионерите интегрира и основаването на първите протестантски общества в България.
Всичките налични факти от българската протестантска история потвърждават нуждата от въвеждането на по-ранна начална дата. Затова началото на българското протестантство трябва да се търси именно в първите опити на мисионери и евангелизатори да го представят по българските земи. А те започват с превода на Библията на български език.
През 1840 г. за пръв път излиза от печат целият Нов завет на български език в превод, направен от Неофит Рилски. Преводът на Неофит е резултат на петгодишен труд, започващ със срещата му с мисионера Бенджамин Баркър през 1835 г. в Габрово. Баркър има опит в тази насока от работата си с Петър Сапунов, който се опитва да преведе Новия завет през 1828–1834 г. Преди това, през 1823–1826 г., Баркър пътува из България с мисионера Лийвс в търсене на подходящ преводач.
Усилията на Лийвс са по-ранни от тези на Баркър, тъй като той се занимава с превода на Новия завет на български, започнат от Теодосий Бистрички през 1819 г. Лийвс получава информация за този превод от мисионера Пинкертон, който научава за работата на Теодосий от Пини, руския консул в Букурещ. Първите си контакти с българското население Пинкертон осъществява по време на пътуванията си по Балканите през 1815–1818 г.
С други думи, още през 1815 г. протестантските мисионери са активни на Балканския полуостров и търсят хора, способни да преведат Библията на говорим български език. Понеже тяхното търсене се увенчава с успех, би било правилно да се предположи, че именно тези ранни дати в началото на 19. век са предполагаемото начало на протестантска дейност на Балканите. В контекста на изложените факти такова твърдение не е хипотетично, а съвсем автентична предполагаема по-ранна начална дата на протестантството в България. Едно по-подробно изследване на мисионерските архиви на американското и на британското библейско общество може да докаже такова становище и да потвърди съществуването на почти 200-годишно присъствие на протестантството в България.

« назад