E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Неделя, 21.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


До Харвард и назад сто години по-късно


Д-р теол. Доний К. Донев, 28.05.2004

До Харвард и назад сто години по-късно Биографичен скеч за Стоян Кръстов Ватралски

Утре е Денят на благодарността. Пристигнах в Бостън преди три дни посрещнат от гъста мъгла, есенен дъжд и тъмен вятър. Бохемията на Харвард ме поведе по остарелите улици на своята история и аз, загърнат с пътеписите на времето, търсих да намеря това, за което бях дошъл; отговора на един въпрос, разказа за един живот и образа на една забравена, но все пак вечна личност – Стоян Кръстов Ватралски – първият българин, завършил Харвард. Седя в архивите на Харвард, в подземието, което ги е съхранявало столетия. Пред мен на масата лежи бледа папка, пожълтяла от годините, прекарани в забвение; няколко черно-бели фотографии, обвити в прозрачно фолио и чифт бели памучни ръкавици. Прочитам краткия надпис на папката: “Стоян Кръстов Ватралски”. Произнасям думите тихо на глас, с благоговение, с което молещият произнася името на светеца, който го пази. А после, с треперещи от вълнение ръце, я отварям. Пред мен разтваря врати историята. Надявам ръкавиците, повдигам първата снимка към светлината, струяща от прозореца над главата ми. От фотографията ме гледа около 60-годишен мъж, с побеляла коса и дълга снежна брада. На гърба някои с отчетлив американски почерк е написал: “Стоян Кръстов Ватралски, Харвард, 1894 – Кеймбридж, Масачусетс.” Прехвърлям няколкото изрезки от бостънските вестници. Едно от заглавията чете: “България се обединява с Германия;” друго: “Борис обяви съюза си с Хитлер.” Датата в карето е 1935. Следва пожълтял от времето личен картон на Ватралски. Годината на раждането му и годината на смъртта. На обратната има залепен малък плик, а в него телеграма. Бланката е на Уестърн Юниън, а избледнелите телеграфни думи гласят: “СТОЯН ВАТРАЛСКИ ВИПУСК ’94 ПОЧИНА ВЧЕРА СЪПРУГА ВАСИЛКА.” Датата на получаване е 31 Август, 1935. Прибирам телеграмата в пожълтелия плик. След нея следва некролог. Истински, Български некролог от тия, дето не се намират в Америка. На него има черно-бяла строфа, име, две дати и стихотворение, писано от покойния приживе. Под стиха има забележка: “Пее се по мелодията на No. 252 от Евангелските Свещени Песни.” Но пожълтелият от времето некролог не е краят на тази история, а само нейното начало, а тя започва така ... В предварителен доклад, попълнен от всички ученици от випуск 1894 на Харвардския Колеж и предаден на секретаря на випуска, Едуард К. Ранд, се съдържа кратък автобиографичен скеч, самолично писан от Ватралски. Той започва с простичките, но знаменити думи: “Аз започнах живота си като овчарче ...” Роден на 7 Март, 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, които били бедни овчари от Вакарел, Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. Самият той казва, че в селото му нямало училище и затова отишъл в близкия Самоков, където за две години завършил Самоковското градско училище. Там го заварило и Априлското Въстание. Но друго въстание започвало в душата на младия Ватралски. Следващите няколко години били формиращи за неговия живот и кариера. По време на Освободителната Война (1877-1878), с дълбоко убеждение и Библейско покаяние той приел протестантска вяра, и с това завинаги се свързал с Евангелската Общност в България.. Години по-късно, Ватралски определя своето покаяние като “най-важния момент” в своя живот. Издържайки се сам, той продължил образованието си в Американското Училище в Самоков. Там прекарал четири години (1878-1882), изпълнени с ревностно търсене на знание и пламенна Християнска вяра. Тези години обосновали и следващата стъпка в неговия живот, която го отвела в Хасково, където той проповядвал за година и половина с “бележити успехи.” Всичко това подготвило младия Ватралски за голямото събитие в неговия живот, а именно, заминаването му за Америка. През 1884 г. по покана на Американски мисионери Ватралски пристига в Америка. Различни са теориите за неговото пребиваване тук. Почти 50 г. по-късно, главният редактор на Духовна Обнова Павел Мишков пише, че Ватралски учи в три учебни заведения: Академия – курс който не е завършил в Бриджтън, Ню Джързи; Семинария във Вашингтон; и колегията в Харвардския Университет, в Кеймбридж, при Бостън, Ню Ингланд. От друга страна, 110 г. по-късно статията за него във Вестители на Истината описва десетте години на студентство така: “в Кеймбридж следвал колеж, във Вашингтон – семинария и в Харвард университет.” За съжаление и двете описания не са напълно точни. Ватралски пристига в Америка вероятно в един от североизточните щати. За своето пристигане той пише: “Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на Английски език.” Скоро Ватралски постъпва в Западната Академия в Ню Джързи, където учи Английски език. Престоят му там не е дълъг, защото през 1888 той завършва Теологичното Училище при университета Хауърд, разположен в столицата на САЩ, Вашингтон. По онова време Хауърд бил младо образователно заведение с едва двадесет годишна история, предназначено предимно за цветнокожи и имигранти. Вероятно това е и причината Ватралски да бъде приет именно там. За съжаление, архивите на Хауърд не разполагат с информация за Ватралски. Пази се само личният му картон с бележка за приемането му, датата на завършването Май, 1888 и оценката с която завършил – 70%. От малкото информация, която имаме може да се заключи, че през следващите четири години Ватралски проповядва в различни църкви, държи лекции за България и списва за различни вестници. В това време идва и решението, за което Ватралски ще пише: “След продължително проучване реших, че трябва да замина за Харвард ...” През Юни 1892, в едно ранно неделно утро, развълнуван и със сълзи на очи, Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс и за първи път в живота си влязъл в “Двора” на Харвардския Университет, за да стане първият Българин, завършил Харвард. Молитвата и мечтата на малкото овчарче от Вакарел станали реалност, запазена от историята завинаги. Следващите две години са феноменални за младия Ватралски. Следвайки като “специален” студент, той постига това, което никой друг българин дотогава не е постигал. Въпреки че през първия семестър срещал твърде много затруднения, особено в областта на английския език и получил средни оценки, Ватралски не се предал. Наред с образователния процес, той продължил да списва за редица ежедневници както и да публикува стихотворения. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силен европейски акцент съучениците му го наричали “Българският Толстой.” Но дори и с явен Балкански акцент, Ватралски се славел като необорим словесен опонент. На няколко пъти печелил награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през Юни 1894, Ватралки спечелил конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалаварския клас. След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да държи лекции за България. Той бил добре познат на Бостънското общество със своите “публични сказки” върху българските народни обичаи и религии. В многобройните си публикации, речи и проповеди Ватралски бил упорит противник на Бахайската Вяра, която смятал за мохамеданска. Подобно било и по-късното му отношението към Бялото Братство, които смятал за секта. Освен Бостън, Ватралски бил често канен да пътува в много от източните щати между които: Ню Ингланд, Индияна, Ню Йорк, Охайо, Ню Джързи, Пенсилвания, Кънектикът, Мейн и Ню Хампшиър. Пътувал и до Канада. Работил за East Entertainment Bureau, Ltd. в Бостън и Wade Entertainment Bureau, Inc. в Ню Йорк, чрез които пишел за известни всекидневници като: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Forum, and The Chicago Tribune. Известността му била толкова голяма, че всички те поместили неочакваната новина за неговото заминаване за България. Оставяйки перспективна кариера в Америка, през Юни, 1900 Ватралски тръгва обратно за България. Точно преди да отплува, минал през Ню Легсингтън, щата Охайо, където на 16 Юни, 1900 държал реч пред кметството на града, в чест на Дж. А. МакГахан, военният кореспондент, който пръв пише в световната преса за Априлското Въстание и с това спомага за освобождаването на България от Турско робство. Посещавайки гроба на известния Американски журналист по-късно същия ден, Ватралски обещал да направи всичко възможно за построяването на подобаващ монумент. Преди да напусне Американска земя, от пристанището на Ню Ингланд, Ватралски праща до Харвардския вестник Crimson знаменитото си прощално стихотворение, в което той пише: “Сбогом Америка: Ти майко на по-добрия его – сбогом! Аз трябва да вървя, - че инак бих изневерил Божествената истина, Възпята от поети и добрите люде: Когато Длъжността зове, в човека Трябва да се чуй отглас: “Небесни сили, ето аз!” След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно Село и през 1907 се оженва за Василка. В Америка се връща само веднъж за 30-годишнината от дипломирането си в Харвард. През ранните си години в България Ватралски основава Българо-Американското дружество, а също е и председател на Българския Национален Y.M.C.A., и член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Той продължил работата си като поет и писател, наред с църковната си дейност като протестантски проповедник. Публикациите му са многобройни. Човекът, Сказки, Речи, Есета (1933), Преведени Работи, Бистра Водица и Пъстра Сбирка (1934) са само някои от известните заглавията. Превел е и голяма част от Евангелските химни, много от които се пеят и днес. Творчеството и кариерата на Ватралски били високо патриотични. Политическата му насоченост била радикална, но въпреки че често бил молен да заеме политически постове, той не проявил голям интерес. Многобройните си познанства със световни политически фигури Ватралски ползвал като възможност да популяризира родината си. Например, братята Чарлз и Ноел Бъкстон му помогнали да пътува за Великобритания по време на Балканската Война (1912-1913), където говорил и писал в защита на България. Въпреки известността си като книжовник и родолюбец, Ватралски живял живот на скромност и отшелничество в имението си в Красно Село. С продължителна ревност и голямо търпение, въпреки многобройните заплахи и противници, той безпрекословно посветил живота си на развитието на Протестантството в България и до смъртта си останал верен на Протестантските принципи и начин на живот, придобити през престоя му в Америка. Заради религиозните си убеждения, Ватралски остава забравен като религиозен деец, учен и творец. Неговата история остава апокалиптично скрита във слоевете на драстични политически, икономически и културни промени в България, но само до днес когато сто години по-късно неговото поетическо пророчество се сбъдва: “... Щом днешний дух не те разбира След сто години друг ще те цитира …” Епилог Променен от историята на един Велик Българин аз затварям пожълтялата от времето папка. По страните ми се стичат сълзи, които служителите в Харвардския Архив не могат да разберат дори и ако искат. Те са сълзи на гордост от това, че съм Български протестантин. Те са сълзи на радост, защото съм открил своето минало. Те са сълзи на благодарност към живота и делото на един Български Протестантски проповедник точно като мен; човек, смирено тръгнал от криволичещия Вакарелски път след овчето стадо, за да стане първият Българин завършил Харвард, и за да мога аз днес да кажа, че имам протестантско наследство в България, с което мога да се гордея и че не се срамувам да съм Български протестантски вярващ. Напускам Архивите променен от откритието на моето минало и разбрал целта на моето съществуване. И докато леденият Бостънски вятър брули със студен сняг лицето ми, аз обещавам пред Бога и хората да не предам своята Българска вяра във Всемогъщия. Утре в Америка е Денят на Благодарността и аз имам за какво да благодаря. Ноември, 1999 Бостън

« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: JulioPsype
публикувано: 20.03.2017 10:28:24 часа

Проверка нового мода и базы Mods by SwS


от: RAYAN
публикувано: 24.01.2016 18:57:52 часа

Здравейте аз съм Rayan Mandatova известния търговец на Чешката произход, но живее във Франция. Виж като много Anarch, които са в интернет, моите финансови партньори и реших да ви помогне, вие сте сериозни и отговорни хора, които са в финансови проблеми. Вие сте специални, честен и добър характер вас доход, който ще ви позволи да достигне месечните си плащания Аз със заем от € 3000 до милиона € 10 с много изгодни условия за скорост 2'' от интерес. Аз не покрие заема, ако се интересувате, да се налага в рамките на 72 часа в сметката си, за да разреши всичките си финансови проблеми, можете да се свържете с мен по електронна поща: rayanmandatova@gmail. com. благодаря


от: Dorian
публикувано: 13.07.2012 14:38:47 часа

It\'s a rileef to find someone who can explain things so well


от: Георги Истинолюбиви
публикувано: 25.01.2010 08:38:15 часа

\"Само Истината ще ви направи свободни\" Чудесна статия с една малка корекция. Отношението на Ватралски към Петър Дънов и учението му е прекрасно. Те се познават добре, тъй като учат в Бостън по едно и също време 1892-1894. Във вестник ‘’Зорница’’( 1926 г, бр. 38, 39 и 40) той написва три статии с общо заглавие ‘’Кои и какви са Белите братя’’ (‘’Моето гостуване и плен у белите братя’’, ‘’Молитвено тържество преди изгрев слънце’’ и ‘’Дънов’’). Стоян Ватралски пише за Белите братя следното: ‘’Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им и братствени, любезни обноски помежду им. . . Това са хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за ‘’братствоединство’’. . . Честни люде, честни българи. ’’ А за самото Учение авторът пише: ‘’Две неща, създадени от самия него, издигат Учителя на Белите братя до български фактор от исторично значение: първо - неговото силно прихватливо учение второ – неговите добри и предани ученици. ”


от: milko
публикувано: 08.04.2009 14:36:16 часа

Благодаря на Бога и на д-рДонев че можах да се запозная с част от биографията на първия българин завършил в Харварт,Божият Човек,Стоян Ватралски. Той може да ни е за пример и в днешни дни. Защото въпреки големите си постижения,не се е възгордял,да остане в Америка и да се радва на слава и богатство,а е предпочел да се върне в родината си и да отдаде живота си за духовното пробуждане просвещение на наода си. Истинският Божий Човек проповядва Христовото учение,суздава последователи и поклонници на Христос за Божия слава. Ако някой проповядва свое учение и има свои последователи и поклонници за своя слава,той е духовен слепец или хитър измамник,воден от духът на антихриста. Такива стават и последователите му. Ако мога да избирам за себе си сътба като на \"великите\" Бениса Дуно,Петър Дънов,или като на Стоян Ватралски,никак не бих се поколебал да избера сътбата на последния. \"Защото няма по голяма любов от тази, да дадеш живота си за приятелите си. \"


от: etien
публикувано: 16.02.2009 21:55:51 часа

Протестанството е имало своето велико време в което Бог чрез него е възтановявал своята истина. Въпросът е че протестанството днес отива в историята. Бог иска да дойде за една църква, а не за сто милиона невести. Бог не е като Соломон. Затова днес той иска от нас да оставим миналото и великите му личности и да се върнем в единството на тялото на Помазания, където няма протестант, нито католик, православен или баптист, а където Бог е всичко и във всички.


от: Lilystaewa
публикувано: 11.11.2008 23:42:53 часа

Учението на Беинса Дуно е новата идеология на бъдещето. То ще бъде съградено върху неговите основи. В него е истинското учение на Христос,нито разбрано, нито приложено до днес


от: nenkova
публикувано: 11.06.2008 23:31:41 часа

Приатно ми е да чета за Ватралски. Би ми било интересно да знам и за други протестанти-българи


от: Dimitar Dobrichkov
публикувано: 12.04.2008 05:14:57 часа

P. Dunov e edin demoniziran satanist, predal dushata si na gordost i padenie. Zabluden i doprinesal tolkova mnogo zabluda i luja, kolkoto i demoniziranata baba Vanga. Kak moje da ne vijdate razlikata, mejdu chernoto i bialoto. Bojiat chovek i edin samozvanetz!? Kakvo nevejestvo, kakva prostotia, aman, niama koi da chete i se prosveshtava, chete se samo modernoto. . . poshloto i lesno dostupnoto, kakva merzost.


от: георги
публикувано: 31.05.2007 18:53:12 часа

Много съм впечатлен от личността "Ватралски". Има още един достоен мъж от това време, бил в Америка - Фурнаджиев. Най-великият българин П. Дънов е бил техен състудент и дълбоко уважаван и от двамата. Нека знаем историята си,нека тя ни бъде национално богатство.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ПРЕВОДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА БИБЛИЯ
Ново печатно ревизирано издание на цариградската Библия
Коментар относно въведението на
Протестантската Библия (Ново ревизирано издание на българската Библия от 1940 г.)
Нов български превод: критичен апаратус
Българската Библия от 1938 година (част 3)
Българската Библия от 1938 година (част 2)
Българска Библия от 1938 година
До Харвард и назад сто години по-късно
Историята на българската Библия


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават