Преди 200 години в една църква, разположена по крайбрежието на Нова Англия, петима млади мъже са ръкоположени за мисионери на общността. След това те потеглят на товарни кораби за Индия като първата организирана група от американски мисионери, пътуващи по света. Заминаването им поставя началото на американското мисионерско движение и днес САЩ изпращат повече християнски мисионери в чужбина, отколкото всяка друга страна, твърдят експерти.

През 2010 г. на мисия по света тръгват 127 хил. американци от общо 400 хил. мисионери, изпратени същата година от други страни, заявява Тод Джонсън – директор на Центъра за изследване на глобалното християнство в семинарията Gordon-Conwell, щата Масачузетс. На второ място е Бразилия, която през 2010 г. е изпратила в чужбина 34 хил. мисионери. Оказва се обаче, че Съединените щати не само „изнасят”, но и „внасят” най-много мисионери – през 2010 г. техният брой е 32 400. Много от тях са бразилци – католици, протестанти и петдесятни християни, повечето от които работят в бразилски общности в североизточната част на САЩ.

Двама от първите американски мисионери – Адонирам Джъдсън и съпругата му Ан Хаселтин Джъдсън, са изпратени в Бирма, известна днес като Мианмар, където жената остава няколко десетилетия и превежда Библията на местния език. Семейство Джъдсън иска да опровергае очакванията, че групата никога няма да се завърне у дома, и двамата мисионери решават да се приберат за малко в САЩ, преди да потеглят отново. Но той умира в морето, а тя се разболява от едра шарка и петнист тиф в Бирма. Приблизително половината от членовете на първата мисионерска група и техните семейства загиват в морето или в чужбина.

Християните в САЩ приписват на семейство Джъдсън заслугите за полагане основите на американските мисионерски традиции. Затова този месец в Масачузетс ще се проведат редица събития в тяхна чест – от лекции до обиколки на исторически места, с които ще бъде отбелязана 200-годишнината от 4-месечното пътуване по море на двойката през 1812 г. Християните в Мианмар се надяват да отбележат годишнината от пристигането на Джъдсън следващата година, разкриват организаторите.

По времето когато Джъдсън напускат Салем, хиляди европейски мисионери вече са обикаляли света, за да разпространяват християнството сред народите под колониална власт, припомня Тод Джонсън. Но ролята на мисионерството днес се е променила драстично от времето на Джъдсън, подчертава той, и мисионерите днес са склонни да работят самостоятелно или чрез организации, които обаче не са обвързани с църкви. Тяхната работа се фокусира по-скоро върху предоставянето на хуманитарна помощ, отколкото върху основаването на църкви и спечелването на хора за вярата. По думите на Джонсън, някои мисионерски групи поставят под въпрос дори изпращането на мисионери за развиващите се страни.

„Все още има течения в рамките на християнските мисии, които са подозрителни към всяко проповядване или към всяка социална дейност”, изтъква той.
„След Втората световна война много нови независими държави наложиха мораториум на влизането в страната на западни мисионери и това доведе до бум на т.нар. независими мисионери”, допълва Дана Робърт, автор на книгата Christian Mission: How Christianity Became a World Religion („Християнското мисионерство: Как християнството се превърна в световна религия”).

„Хуманитарната дейност стана честа практика и през 40-те години на 20. век църквите основаха големи неправителствени организации – обяснява Робърт. – До 2000 г. около 2/3 от християните по света идват от страни, където западните мисионери са работили век по-рано, като по същото време (до 2000 г.) се наблюдава изключителен интерес към мисионерското служение сред християните в Азия, Африка и Латинска Америка”.

С нарастващата глобализация на комуникациите и транспорта се забелязва увеличаване на краткосрочните доброволчески мисии.
„Настоящата ситуация предлага почти пълна свобода за всички – някой, който си седи вкъщи с интернет връзка и компютърна мишка в ръка, вече може сам да си основе мисия”, завършва Дана Робърт.
Източник: urbanchristiannews.com

всички новини »