Абу Елиас седи под извитите стълби на Notre Dame de Sednaya – манастир, посветен на Дева Мария и разположен високо в планините извън Дамаск, където християните се покланят в продължение на 1400 години. „Всички ние сме уплашени от това, което предстои” признава той, обръщайки се към седящия до него Робърт – иракски бежанец, успял да се спаси от сектантските борби в родината си. „Той избяга от Ирак и дойде тук”, разказва Абу Елиас, поглеждайки към приятеля си, който е пристигнал едва преди година, и добавя с тъга: „Скоро може да се наложи и ние да сторим същото.”

Размириците в Сирия се задълбочават с всеки изминал ден. На 27 септември правителствените войски нападнаха бунтовническия град Растан с танкове и картечници, ранявайки най-малко 20 души. С нарастването на хаоса християните се опасяват, че смяната на властта може да проправи пътя за налагане на тиранично управление от страна на сунитското мнозинство и да ги лиши от протекцията на президента Башар ал-Асад – привилегия, която той им е гарантирал в продължение на четири десетилетия.

Християните са репресирани от опозицията и лоялността им към правителството е продиктувана повече от страх, отколкото от нещо друго, подчертават наблюдателите. За много сирийски християни Асад остава предвидим в един регион, където на власт е непредсказуемостта, успяла да прогонила стотици техни събратя от места като Ирак и Ливан. Християните в Сирия се притесняват, че борбата за отстраняването на настоящия лидер може да прерасне в гражданска война, отприщвайки сектантски кръвопролития в една страна, в която доскоро различните етнически и религиозни малцинства са намирали начин да съжителстват заедно. Християнското малцинство в Сирия е доста голямо – около 10% от населението, макар че, според мнозина, със задълбочаването на кризата в страната делът им е намалял драстично.
Източник: The New York Times

всички новини »