Менас Саад Юсеф вече не се страхува някой да не се самовзриви, докато се моли в църквата. Но тя, както и много други християни, които са напуснали столицата на Ирак, за да търсят по-безопасни места за живеене, сега се натъкват на нова криза – липсата на работа. Почти година след като при атентат срещу църква в Багдад загинаха десетки хора, а семейството на Юсеф беше принудено да потърси убежище в проспериращия Кюрдски регион в северната част на страната, Юсеф седи у дома, без да има каквато и да е визия за бъдещето си. 28-годишната високообразована иракчанка истински страда за бившата си работа като професор по архитектура в Багдад. „Това е сигурно място. Мога да излизам дори през нощта”, признава тя, визирайки населения предимно с християни район Айнкава в кюрдистанската столица Ербил, намираща се на 300 км северно от Багдад.

„Големият проблем обаче е, че тук няма работа. Така че в началото се чувстваш добре, но когато се опиташ да потърсиш някакви начини за изкарване на прехраната си, тогава става много трудно. Не можем да намерим никаква работа.”
Иракски Кюрдистан е оазис на относително спокойствие от 1991 г. насам, когато зоната се превръща в полуавтономен анклав под западна протекция. Районът си спечели репутацията на безопасно убежище в една иначе опасна страна. Но докато областта привлича чуждестранни инвестиции и изживява бум на строителството, християни, които са се преселили в Северен Ирак, твърдят, че все още са маргинализирани.

„Християните в Ирак не получават подкрепа от никого. Ние чувстваме, че това вече се е превърнало в норма”, споделя Абу Рани, собственик на малък магазин за електроника в Айнкава. Една от основните пречки пред намирането на работа е, че всеки, който иска да живее и работи в иракски Кюрдистан, трябва да получи разрешение за пребиваване от Министерството на вътрешните работи на регионалното кюрдско правителство, твърди Рани. По думите му, за да може един християнин да получи разрешително, той трябва също така да има местен спонсор, който може да му осигури гаранции. Именно това разрешително, което освен всичко друго трябва да се подновява всяка година, задължително се представя при търсене на работа.
„Нашият брой е намалял до това равнище, защото до този момент нямаме никакви конституционни права. Ние зависим изцяло от добрата воля на хората, за да си намерим работа и да живеем спокойно”, признава иракският християнин.
Източник: Reuters

всички новини »