Стрелби в Тунис, протести срещу повишаването на цените в Алжир, антихристиянска кампания и окупация от страна на сепаратистката групировка Sahraouis в Мароко, произвол и репресии в Либия, атентати срещу християни в Египет, установяване на робовладелски строй на Арабския полуостров, насилствено ампутиране на ръце и крака в Сомалия, ескалиране на екстремизма в Южен Ливан, смъртоносни атентати в Ирак, бруталност и терор над другомислещите в Иран, подстрекателства от ислямистите в Пакистан срещу местните малцинства, ограничаване свободата на мнението в Централна Азия... Капки дъжд, които са готови да прераснат в истинска буря...
Човек не може да не забележи желанието на повечето мюсюлмани за приличен, мирен живот. Болшинството от хората не искат кръвопролития, а едно спокойно, плодотворно развитие. Провалът на този сценарий обаче въпреки милиардите долари от петролната търговия се дължи не само на демографския взрив.
Коя държава в ислямския свят провежда честни избори? Малайзия не се справя. Индонезия все пак успява да овладее корупцията, в Турция имаше възможност за смяна на властта. Военните лидери в Саудитска Арабия, подобно на кралете, предават властта от баща на син. А Турция, която има апетити към Европейския съюз, лишава кюрдите от правото на политическа организация. Колкото повече се изострят конфликтите, толкова по-настоятелни стават критиките към религията на Мохамед.
Ортодоксалните мюсюлмани отхвърлят нововъведенията, сред които е и просветеното разбиране на Корана. Натискът на новото обаче расте под въздействието на това, което хората възприемат от останалата част от света чрез телевизията или интернет. Господстващите прослойки се опитват да си уредят взаимоотношенията с ислямистите или ги потискат брутално. И в двата случая обаче за народа няма повече свобода.
Източник: Livenet.ch

всички новини »