Г-20 и европейската псевдорелигия
08 Юли 2010 г.
Г-7, Г-8, Г-20 – така ли ще бъде управляван светът? Или просто така се прикрива неспособността на политиката да решава проблемите? Свикнали сме да съпътстваме мислено в официалните им визити канцлера Ангела Меркел и Саркози, „римския кавалер“ Берлускони и господин Медведев от Кремъл. Ако извън пределите на Торонто срещите на Г-8 биха могли да се приемат като естествен начин за обмен и съгласуване на политически опит и решения, то в самия Торонто разходите за организирането на срещата на върха на най-големите индустриални държави изглеждат внушителни по размер – без никакво покритие с реалната печалба. На 1 млрд. долара възлизат финансовите разхищения около срещата на Г-20, а за сигурността на международния политически форум домакинът Канада ангажира 19 хил. служители на реда.
Единственият положителен развой на събитията е, че държавите от Г-8 подкрепиха с още 5 млрд. долара програмата на ООН „Цели на хилядолетието“, която е насочена към намаляване на ръста на смъртността при децата и техните майки.
По време на срещите на върха на Г-20 около масата сядат лидерите на най-големите западни индустриални държави. Те допринасят за 85% от световните постижения на икономиката, 80% от световната търговия и 2/3 от глобалното население.
За сблъсъка на интереси в „относително големия Клуб“ пише коментаторът Петер Шмит: „Големите страни с добри изгледи за икономически растеж и със сравнително стабилна държавна финансова система си поставят приоритета в качеството си на богати индустриални държави, да се съсредоточат върху огромните дългове, тежката социална система и лошите прогнози за икономически растеж, и да търсят съмишленици на политиците, за да защитят своите системи на високите данъци от международната конкуренция“.
Бедните по света (и техните богати, корумпирани елити) се противопоставят на претенциозните общества на запада.
„Високите изисквания са се превърнали в европейска псевдорелигия“, смята банкерът Конрад Хумлер. Европейците в държавите от Г-20 са лишени от участие в тази псевдорелигия, макар и техните грижи и страхове да доминират, уж, в преговорите между държавите. Можем ли да обобщим това като поражение за „континента на разглезените благоденстващи“?
всички новини »
|