Коментар на Анна Вирт

www.pro-medienmagazin.de
Журналистката Анна Вирт тръгва на обиколка из Източна Германия. На много места в новите източни провинции тя се чувства, сякаш е попаднала в християнската „ничия земя“. В същото време Анна научава за проекти, които връщат надеждата й.
Много малко неща са направени в Източна Германия за последните 20 години – това е една от най-често повтаряните фрази тук. Особено що се отнася до християнската среда. 20 години са изминали от падането на Стената, 20 години от систематичния контрол над християните в комунистическата ГДР. Въпреки това все още на човек му трябва лупа, за да може да открие християнска църква в тази част на Германия. Само броят на църковните членове в новите провинции говори достатъчно красноречиво: докато около 70% от населението на Западна Германия принадлежат към една от двете най-големи църкви (католическа и протестантска), този дял на изток е едва между 19 и 33%. Църквата в Източна Германия страда не само поради своето марксистко, антихристиянско наследство, но е принудена да понася последствията и от демографските промени. Младите хора отиват да следват в Западна и Южна Германия, жените пък все по-рядко решават да имат деца. Затова и църквите опустяват все повече и с течение на времето изчезва ангажиментът към християнската вяра, а оттам и самото познание за нея. Така църквите в Източна Германия се натъкват на проблеми, които звучат непознато за християните на запад: „Как да достигна хората, които никога не са чували за Христос? Как ще намерят пътя към църквата? Как да разпространявам Евангелието, когато трябва да започна от нулата?“
Тогава приближава ли се църквата в бившата ГДР към своя край? Категорично не. Тя е по-жива от всякога.
Независимо дали говорим за областите Тюрингия, Саксония, Берлин или Бранденбург – навсякъде през последните 20 години християните са се изправили, изтупали са полепналия по дрехите им прах от времето на комунизма и са започнали да мислят за църквата по нов начин. Именно липсата на здраво християнско учение ги е мотивирала да се насочат към проекти, които правят вярата достъпна и разбираема за всекиго. Младите християни са измислили оригинални методи на евангелизиране. В някои църкви преди службата се прожектират филми, за да могат скептичните към традиционните богослужения източни германци да се потопят постепенно в църковната атмосфера. Една от църквите в Берлин провежда богослужения, предназначени изцяло за невярващи. В провинция Саксония организацията Християнски съюз на младите хора (CVJM) е ангажирана с мисионерска дейност в училищата и сред социално слабите. Част от членовете на различни църкви „се внедряват“ в обществото като своеобразни агенти на вярата, което показва, че Евангелието не е загубило значението си и днес.
Християнското влияние не подминава и политиката – местните парламенти в някои провинции развиват тесни контакти с християните.
Всичко това не променя истината за пустеещите църковни скамейки. Да, на изток има по-малко християни, отколкото на запад. Умира ли тогава църквата? Не, тя се възражда. Една малка, тиха и скромна революция.

всички новини »