Църквата трябва да възстанови активното си душегрижие към хората с психични проблеми, смята психиатърът Гюнтер Емлайн, който е специалист по духовно обгрижване в университетската клиника в германския град Майнц. „Проповедниците все по-рядко търсят ефективни начини за общуване с вярващите, които искат да говорят за психичните си проблеми“, твърди д-р Емлайн. Затова вместо истинско душегрижие страдащите от неразположение на духа и душата търсят съдействието на психолози и психиатри. Според д-р Емлайн в последно време страдащите от психични разстройства се увеличават все повече, особено в църквата, защото там не чувстват натиска, на който са подложени в обществото.
Църквата подценява своя огромен потенциал в духовното обгрижване на вярващите. Твърде често тя се обявява за некомпетентна, но засегнатите от психическо неразположение тълкуват това по съвсем различен начин. Модерната терапия често не дава задоволителен отговор на нуждите на болните, но църквата не се чувства достатъчно подготвена по темата. Ако надникнем в Библията, ще открием, че има доста емблематични герои, които, според съвременните разбирания, са страдали от някаква форма на психично разстройство. Саул например, първият цар на Израел, е страдал от очевидна депресия. Старозаветният пророк Йона пък бил готов да посегне на живота си – толкова бил ядосан, че Бог не иска да накаже потъналия в грехове град Ниневия. Пророк Илия също отишъл в пустинята, за да се избави от земния живот. Църковният реформатор Мартин Лутер също е имал собствен изповедник, когато е изпадал в меланхолично настроение.
„Тогава не е имало терапевти, затова Бог е трябвало да изпрати ангел на Илия“, подчертава д-р Емлайн.
В евангелските църкви дълго време е било съвсем естествено проповедниците да обгрижват хората с духовни или душевни проблеми, разказва специалистът по църковна история Ирене Дингел. Тази традиция се прекъсва едва през 19.–20. век.

всички новини »