Ислямската република Пакистан е притисната в хватката на фанатизма. Изтласкани в сянката на ислямските бомбардировки и въоръжени борби, християните в страната живеят под постоянен натиск в своите малки общности. Мисленето на ислямските фанатици навсякъде е едно и също – когато един акт на насилие срещу християните успява и остава безнаказан, това насърчава другите да правят същото.
„Фанатиците гледат на нас като на kafir, т.е. неверници, а такива, според ислямските традиции, трябва да бъдат убивани – разказва пакистанският пастор Гафар Бхати. – Те не се страхуват да посягат на християни и да ги убиват. В техните очи това е добро дело. Ние нямаме свободата, която притежават нашите братя и сестри в Европа. В Пакистан тази свобода ни е чужда. Християните тук не спират да се молят за своята държава – те са лоялни граждани. Но ситуацията дотолкова се влоши, че майки, бащи и деца искат да избягат от родината си колкото се може по-скоро.
В малките пакистански села християнските семейства живеят изолирани от местните жители и в отчайваща бедност, без никакви доходи, дори и за училището на децата им. Те трябва да работят на мюсюлманите, като в същото време непрекъснато са изнудвани да се откажат от християнството в името на исляма. Само тези, които се отрекат от вярата си, могат да получат по-добро жилище и средства, за да пратят децата си на училище. Когато някой християнин почине, той няма право да бъде погребан от своя пастор – мюсюлманите сами извършват погребалните ритуали, според законите на Корана. Някои семейства се улавят на въдицата на изкушението и приемат исляма. Много държавни чиновници, които са християни, също са поставени под постоянен натиск да приемат исляма – ако не го сторят, заплащат със загуба на работата си.
„Молете се за нашата работа, да построим църкви и домове за деца и младежи християни, загубили родителите си. Нямаме пари, за да пратим евангелизатори в най-бедните райони на страната. Изолираните и дискриминирани християни в селата се нуждаят от нас“, умолява пастор Бхати.

всички новини »