Нависоко
Калина Тончева, 17.05.2010
Там, горе, винаги е слънчево. Дори когато слънцето залязва, горните етажи на сградите са осветени. Така е – от високо нещата изглеждат различно. Затова понякога благородно завиждам на съседите над нас. Е, нищо не ми пречи да се кача на покрива и да погледам наоколо от високо. Това обаче не е мястото на моето постоянно пребиваване.
Питам се колко високо се намирам в мислите си, а и в сърцето си?
Често ми е трудно да погледна нещата отгоре. Разсъждавам върху настоящата проблемна ситуация, съзнавайки, че тя е само парченце от пъзела на моя живот. Въпреки това тя ми се струва толкова сложна и заплетена, че в първия момент едва ли мога да съзра изход от нея.
Ние, хората, сме ограничени откъм знание за взаимовръзката между времето и пространството. За щастие Бог е отвъд тях. Той вижда цялата картина – знае миналото, настоящето и бъдещето, познава и нас. Оттук следва, че за да тълкуваме правилно събитията от миналото и да имаме мъдрост при взимането на решения за настоящето и бъдещето, е необходимо да потърсим помощ от Пъвроизточника – Всевиждащия, Всезнаещ и Всемогъщ Бог.
В своите Псалми цар Давид Го представя точно в тази светлина:
„От изгряването на слънцето до залязването му Името Господно е за хваление. Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата“ (Псалм 113:4).
„Господ, Който е на високо, е по-силен от гласовете на големи води, от силните морски вълни” (Псалм 93:4).
Давидовият син, цар Соломон, допълва този образ на Бога: „Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо“ (Притчи 18:10).
Очевидно ние невинаги можем да предвидим обстоятелствата в живота си. Невинаги сме способни да си обясним случващото се, дори сме склонни да обвиняваме Бог за него, когато то ни носи болка и страдание. Но в такива моменти от нас зависи къде сме и накъде гледаме.
Когато прибягваме при Господа, познанието на Словото Му и на Него осветява пътя ни и ни позволява да гледаме на живота от по-високо. Това все още не означава, че можем да виждаме през Божията перспектива, но приближаването към Бога увеличава шансовете ни да се доближим и до нея.
Отвисоко нещата изглеждат различно. Когато гледаме на Господа, надеждата ни в Него ще расте, а проблемите ще се смаляват. Вярата ни ще се усилва, а болката ще избледнява.
Макс Лукадо, писател от нашето съвремие, достига до същата истина, докато изучава живота на Давид: „Взри се във великана и ще рухнеш. Взри се в Бога и великанът ще рухне“ („В земята на великаните“, Макс Лукадо).
Да се върнем на моя въпрос... Не съм сигурна колко високо се намирам в мислите и сърцето си в момента, но искам да се кача по-високо! Искам да гледам на Господа и Неговата светлина да осияе живота ми. Искам заедно с вас и с псалмиста Давид да кажа на моя Бог: „Аз ще пея за Твоята сила. Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост, защото Ти си ми станал крепост и прибежище в деня на бедствието ми“ (Псалм 59:16).
« назад
|