Радост, вместо отчаяние. Благодарност, вместо неудовлетворение

Калина Тончева, 12.11.2009



Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.

І Солунци 5:16–18

Преди два дни, точно когато започвах да пиша тези редове, научих, че са ми откраднали колелото. Почувствах се ограбена, уязвена и раздразнена от тази несправедливост. И то само заради едно колело. Всъщност бих могла да живея и без него, но не това е проблемът. Това бе поредният удар за последните две седмици – първо здравословен, сега материален, а подкопаването на взаимоотношенията ми, както и на вътрешния ми свят, е всекидневие. Живея в земно царство – царство на несигурност, страх, безутешност.

Сякаш във въздуха обитава една необяснима тежест. Противникът на този свят идва, за да ограби душите ни, да отнеме радостта и мира, да убие желанието ни да се молим. В един момент нашият живот се движи в удовлетворяващ коловоз, в следващия буквално се срива. Прокарват се съмнения в умовете и сърцата ни. Вярата се свива, дръзновението се топи, ние увяхваме.

„Не мога да си намеря работа“, „Нямаме пари да си изплатим кредита“, „Жена ми е болна от рак“, „Не можем да имаме деца“, „Брат ми е наркозависим“, „Наскоро загубих близък в катастрофа“ – не чуваме подобни думи за първи път, нали? А може би някои от нас са ги изричали? Тежки времена. Тогава се питаме: „Защо това се случва на нас? Къде е Бог? Защо го допуска?“

Библията ни казва, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца“ (Яков 1:17). Въпреки това знание много често нямаме обяснение за суровата реалност, нямаме и властта да я променим.

Имаме право на избор обаче – как да реагираме на случващото се. Дали да тънем в отчаяние и да се огорчим против Бог, или да приемем, че предизвикателствата на живота ще ни направят по-силни и ще ни приближат до Него. Дали да гледаме на това, което ни липсва, или да решим да се радваме на всеки дар. Дали да оставим неудовлетворението от настоящето да ни погълне, или да имаме отношение на благодарност за всяко добро дори когато вярата ни е изпитвана.

Думите на апостол Павел са призив и към нас днес: „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6).

Със сигурност ще имаме трудни моменти, неотговорени въпроси, както и тревоги в сферата на непредвидимото, но животът продължава. От особена важност остава именно отношението на сърцата ни.

„Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание” (Евреи 12:28).

Нека изберем да се приближим към Бога – когато бурите ни разклащат, Той няма да се поклати. Нека изберем да се радваме – всичко, което имаме, е дар от Бога. И нека изберем да бъдем благодарни независимо от обстоятелствата в живота ни – това отношение е наслада за Божието сърце и насърчителен пример за другите, които също се борят.

« назад