„Приеми ме!”

Ивайло Ябълкаров, 05.08.2009



Мога да говоря дълго за приемната грижа и за ефекта, който има върху децата, приети в семейства, както и върху приемните родители. Мога с часове да ви разказвам за стъпките, през които минава един кандидат, за да се превърне в приемен родител. Мога, но няма да го направя сега.

Ще ви разкажа за едно от приемните деца от Областния център за приемна грижа в Стара Загора. По разбираеми причини имената на нашите герои ще бъдат измислени.

Вероника е на 6 години, наричат я на галено Вери. Родителите й – Таня и Георги, имат и други деца. Вери се е родила по-рано от очакваното, необходимо било известно време да се грижат за нея в дом „Майка и дете”. След кратък престой там майката си я взима вкъщи. Поради честите конфликти между двамата родители, водещи и до раздели, Вери била отглеждана изцяло от своята майка.

Мама Таня често била тъжна, нямала сили и възможности да се грижи за своето дете. Понякога за Вери грижи полагала нейната баба или по-голямата й сестра. Но бабата трябвало да работи, а сестричката била дете, ходела на училище и искала да играе със своите връстници. И така малката Вери често била оставяна сама вкъщи.

Така я открили социалните работници – самичка, заключена, плачеща.

От разговорите с близките й се разбрало, че в момента те не могат да се грижат за малкото момиче. Затова тя била настанена в дом, в който живеят много деца, чиито родители не могат да се грижат за тях. Когато отвели Вери, тя била малко над 2 години. Видът й бил много неугледен – сплъстена коса, пълна с паразити, немито лице.

Социалните работници преместили Вери в един от онези домове. Така тя станала едно от многото деца, отглеждани в дом за деца, лишени от родителска грижа.

По думите на персонала, Вери била слабо и крехко момиченце. В началото на престоя си там тя често била тъжна и замислена. Чак след като посвикнала, започнала да се усмихва. По данни на хората, обгрижващи детето, тя се чувствала щастлива, когато й обръщали специално внимание. Вери говорела неясно, с кратки изречения от няколко думи. Тя не познавала буквите, но можела да брои до десет. Най-много обичала да рисува, да оцветява и да си играе с децата. Дори понякога се случвало да се разсърди на дете, което не искало да си играе с нея. Тя била дете, което не се глези, и обичала да бъде сред възрастните, които познава. За Вероника социалните работници смятали, че за нейно добро е да се настани в приемно семейство, където може да получи индивидуална грижа и внимание.

В търсенето на подходящо семейство се включихме ние, от Областния център по приемна грижа.
Семейство Петкови много искат да си вземат дете от дом за деца, лишени от родителска грижа, защото смятат, че никое дете не трябва да живее без близки, които да го обичат и да се грижат за него. Желанието на семейството е да помогнат поне на едно такова дете. Вероника имаше нужда точно от това, а те бяха готови да й дадат любов и внимание.

Когато Вери стана на 5 години, беше преместена от дома за деца в дома на семейство Петкови. Така тя стана едно от малкото приемни деца в България.

Скоро ще се навърши 1 година, откакто тя не е в дома. За това време Вери е пораснала с около 9 см. Не се блъска в хората, не се спъва и удря, когато е навън, както беше в началото на настаняването й в приемното семейство. Сега детето използва повече думи и знае значението им.

През първите дни в новото си семейство детето изпадало в ужас, когато при къпане й се намокряла главата с вода. Днес това вече е преодоляно. Сега вече много по-спокойно и по-уверено изразява емоциите си. Плаче, когато е тъжна. Усмихва се и се смее, когато е весела. Мръщи се, когато не е съгласна с нещо. Преди да заживее в приемното семейство, тя не беше празнувала нито един свой рожден ден. Днес Вери знае значението на рождения ден и с нетърпение го очаква.

Сега тя обича да играе най-различни игри – играе си на лекари, на родители. Обича да гледа детски филмчета и да слуша приказките, които приемният татко й разказва вечер преди лягане. Вероника тренира художествена гимнастика и по думите на треньорката се справя доста добре. Тя расте обгрижвана с любов от приемното семейство Петкови.

Тя е едно от малкото приемни деца в България. Децата като нея, нуждаещи се от родители, които да ги обичат и да се грижат за тях, са много, а приемните родители – малко.

Всяко дете, лишено от родителски грижи и живеещо в институция, би искало да бъде на мястото на Вероника.

И вие можете да бъдете на мястото на семейство Петкови. Не е трудно да се даде любов на едно малко дете. Опитайте!

« назад