Джон Уиклиф: Между богомилите и Бога Част 1
Д-р теол. Доний К. Донев, 18.01.2009
Темата за връзката между богомилството и ранните реформатори е колкото спорна, толкова и интересна. Въпреки че тя не се нрави на мнозина, нейната роля в историята на Стария континент е многократно изследвана както от български, така и от чуждестранни специалисти. Истината, до която достигат множеството изследователи на тематиката, е, че в своето търсене на алтернатива за превода на библейския текст Уиклиф, както и повечето представители на некатолическото средновековно богословие неминуемо достигат до историческите опити на Кирил и Методий за превод на Библията на говорим език, а с това – и до дуалистичните богомилски ереси на българското богословие.
Това съвсем не е негативна характеристика и не бива да бъде отхвърляна с ненужна преднамереност. Повече от явно е, че именно тези богословски търсения, отделени от историческите грешки, водят до истинското разбиране на Реформацията. Защото дори като богословски практики на отявлено еретично богомилско учение те налагат действащ и твърде успешен за времето си църковен модел, който се различава от общоприетата църковна догматика, а с това илюминира идеи, които не са покварени от ортокатолическия структурен йерархизъм. Разбира се, това съвсем не прави Уиклиф и последователите му богомили или еретици, каквото е и обвинението, отправено към тях от господстващата религия на тяхното време. Те остават търсачи на истината, които чрез внимателно изследване на наличните религиозни практики в историята на църквата продължават търсенето на модел, който е нито догматичен, нито еретичен, а по-скоро гарант за завръщане към новозаветната практика на вярата и модела на Ранната църква. В този ред на мислене повечето от изследователите на делото на Уиклиф достигат до влиянието, което преводът на Кирил и Методий и неговото по-късно използване от богомили и катари оказва над първия превод на Новия завет на говорим английски.
Хляб наш единосъщ
Като всеки друг феномен и славянските преводи на Новия завет търпят своето историческо развитие. По-късните преписи, изработени от учениците на Кирил и Методий, са характерни с определена религиозна шлифовка, носеща характеристиките както на ранното българско християнство, така и на византийската религиозна догма. По-ранните преводи обаче, за които се смята, че са завършени от Кирил и/или Методий, носят протохарактеристиките на Охридската и на Преславската духовна школа и обособяват един примитивен, но същевременно изчистен от вече утвърдените догми новаторски метод на предаване на значението на евангелския текст, както и неговата целенасоченост към практиката на християнската вяра.
Тук е моментът да се отбележи, че както Кирил и Методий превеждат само част от Библията на славянски, а техните ученици завършват цялостния й превод, така и самият Уиклиф най-вероятно не е директен участник в превода на целия Нов завет на английски език. Кеймбриджката история за английска и американска литература правилно отбелязва, че цялостният превод на говорим английски език носи белези на начина на превеждане на Николас Херефорд и по-късната му ревизия на Джон Първей. По-важното е, че английският превод от първата половина на 15. век съдържа определени характеристики на богословието на Уиклиф, които бележат или личното му участие в превода, или довършителни корекции, извършени от самия него по вече готовите преписи.
Настоящата поредица вече обстойно разгледа факта, че във версията на Уиклиф от около 1380 г. молитвата на Исус Христос, записана в Евангелието според Матей, глава 6, нашият хляб от/над друга субстанция, а не общоприетото от българските православни и протестантски версии хляб наш насъщни. Това е преводът, който най-напред откриваме в богослужебните текстове на босненските богомили, който е предаден както в албигойските (E dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause – хлябът, който е над всичко друго), така и в раннолатинските версии (Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi – хляба наш над всяка друга същност). И тъй като се предполага, че катарите и албигойците получават чрез богомилите именно превода на Кирил и Методий, разумно е да се направи заключението, че това е и начинът, по който терминът присъства в превода на Уиклиф. Факт, който е отбелязан в по-късната печатна версия на текста. Няма друг начин на обяснение на единосъщната интерпретация на използваната гръцка дума epiousion, чието значение е уникално в текста на Новия завет. Докато латинската Вулга превежда съвсем различно от горепосоченото, използвайки panem nostrum quotidianum (хляба наш ежедневен) в Господната молитва на Евангелието според Лука, въпреки че в гръцкия текст и Лука и Матей четат epiousion.
Дуалистични мотиви в богословието на Уиклиф
Преводът на Уиклиф в случая, посочен по-горе, е по-скоро интерпретация на текста, която замества латинската дума supersubstantialem с три английски думи – над друга същност, за да създаде разбирането не за всекидневен физически хляб, а евкаристичната идея за Тялото Господне. Тук приликата с всекидневното богомилско приемане на евкаристия и вярата в реализацията на Царството на земята чрез физическото присъствие на Христовите кръв и тяло е повече от забележителна. Идеята е многократно подкрепяна от самия Уиклиф по същия начин, по който я откриваме и в албигойската теза, че Божието Слово е духовен хляб.
Един по-обстоен преглед на трудовете на Уиклиф разкрива постоянно присъствие на тематики като дуалистична теогония, критика към църквата и църковните обреди, както и социалните възгледи за ролята на вярващите, които авторът поддържа. Уиклиф обстойно пише за господството на дявола във физическия свят, придружено от дуалистичното по произход тълкувание за падението на Луцифер и неговите ангели, причинено от гордост. Докато тези учения биха могли да бъдат тълкувани по-скоро като обвинения, отправени към Уиклиф от противниците му, то неговото приемане на дуалистичното разделяне на човешката природа (плът и душа) и обяснението, че душите са най-вероятно ангели, които са влезли в човешките тела, не се нуждае от коментар. Съвсем разбираемо Уиклиф никога не разкрива източниците на този тип учения, но приликите с богомилското дуалистично богословие са повече от основателни.
Следва
« назад
|
E-newsletter | 
RSS
Джон Уиклиф: Между богомилите и Бога Част 1
