Първият урок

Данаил Налбантски, 17.09.2007

Първият учебен ден! Вълнуващо е не само за първолаците, но и за родители, баби и дядовци – малкото човече, чисто и сресано, добре облечено, с букет в ръчичка и чанта на гърба, щъпука към училището да се научи на ум и разум, на добродетели и достойнства. Лисват му менче с вода на излизане и хайде към училището.

Тази година обаче има една сянка над празненството. Стачка!

Нещата са до болка ясни и прозаични. Едните искат повече пари, другите не дават. Който иска повече, трябва да се бори и да принуди ония, дето държат парите. Началниците пък гледат с всякакви хватки да не дадат исканите пари. Кой ще победи?

Първият урок, който дечицата ще научат тази година, го няма в никой учебник, но всички трябва да го знаят. Той се изразява с циничната поговорка: „Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари.” Отваряйте си добре ушичките, малките! Всичко на тоя свят е пари. Ние, учителите, ще ви покажем как да се бориш за повече пари. Ние, началниците, ще ви покажем как не се дават пари.

Останалите уроци са за следващите часове. После ще учат как ценност е да бъдеш честен и безкористен, да обичаш родителите си, баба си и дядо си, братчето и сестричето, да не крадеш, да не лъжеш, да не говориш лъжливи неща. Ще слушат за разни герои, дето не искали ни злато, ни пари, а само човешки правдини, не вземали никакво възнаграждение, а принесли живота си на олтара на свободата. За тези уроци има време. Важното е първият да бъде изнесен с огнена страст и красноречива нагледност. Да се покаже ощетеният Учител, който умело да изгради своя светъл и мъченически образ на жертва, унижавана всеки месец с мизерни левчета. Да бъде добре изграден и образът на Лошия – охраненият и излъскан чиновник, който по силата на високото си служебно положение може да вижда много по-далеч и да пази стабилността на родината от лакомията на тоя и оня стачник. И двете страни са еднакво убедителни с аргументите си.

Това е положението, дечица. Няма борба между зло и добро, между невежество и знание, между светлина и тъмнина. Борбата е колко ще сложиш в джоба си и как ще пернеш през ръцете ония, които искат да го пребъркат. Учете тоя урок и недейте си мъти главичките с илюзии. Светът е голям хипермаркет и никой не те пита учител ли си, разбойник ли си. Всеки може да взема каквото си иска, само ако на изхода е в състояние да си плати сметката. Това е главното, а другото е само хубави приказки, които един ден човек трябва да забрави, запретвайки крачоли на брега на блатото.

« назад