Последното интервю

Любен Коев, 17.02.2007

Преди седмица се явих на интервю за по-добра работа. Не ми се беше случвало от години, така че трябваше да прегледам отново една книга, която разглежда цялостния процес на кандидатстване за по-висока позиция.

   В Америка кандидатстването за работа е превърнато в „наука”. Издадени са стотици книги, които те подготвят да продадеш рабогната си сила възможно най-добре. Някои от книгите имат въздействащи заглавия, които, в свободен превод на български, гласят „Как да ги шашнеш” (потенциалните работодатели) или „Как да им вземеш акъла”. И сякаш книгите не са достатъчни, предлагат се още скъпо платени консултантски услуги и семинари, а най-големите „учени” провеждат специални семинари с онези, които ще водят обикновените семинари.

   Ако ползваш консултантски услуги, ще ти направят „психологически профил”, ще те научат как да разпознаеш профила на интервюиращия и как да предотвратиш естественото отблъскване между неговия профил и твоя профил.

   Ще ти дадат и общи напътствия, които трябва да следваш независимо кой те интервюира: да не дъвчеш дъвка, да не се излягаш в стола си, да гледаш интервюиращия в очите и прочие.(Не открих, обаче, конкретни указания срещу бъркането в носа. Пропуск!)

   Накратко и с думи прости, цялата „наука” за интервюто изглежда така:

1.                                   Дръж се прилично.

2.                                   Покажи енергия и ентусиазъм, каквито никога не си имал и няма да имаш. Покажи също жизнерадост и дръзновение, а защо не и жертвоготовност.

3.                                   Кажи всяка една лъжа, която би помогнала да те наемат, например:

       „Обичам да работя в колектив.”

       „Нямам проблем да работя под напрежение.”

       „Много харесвам сегашната си работа, но искам работа, където мога да допринасям още повече.”

   След като минах отново през тази подготовка и този процес, замислих се колко е хубаво, че последното ми интервю ше бъде много различно.

   Последното интервю за всеки от нас е с нашия Създател. Той ни познава по-добре, отколкото сами се познаваме, така че няма никакъв смисъл да се превъплъщаваме в някакъв чужд, дори несъществуващ образ, и да репетираме пред огледалото. Нашият Създател не се влияе от психологическия ни профил, нито от енергията, ентусиазма и постиженията ни. Той се интересува само от едно нещо – дали си приел неговия единороден син Исус Христос за твой Господ и Спасител. Психологическият профил на Създателя за щастие не е „Агресивен лидер” или „Дипломатичен лидер”,  а просто „Любов”. Ти откликнал ли си с покаяние и новорождение на тази любов и на изкупителната жертва на Исус Христос? Ако да, значи си готов за последното и най-важно интервю в живота си.

« назад